Вече повече от седмица горящите пластмаси в склад на депото за отпадъци край с. Шишманци, представляват опасен риск за сериозно заболяване, в това число и рак, на населението в района на Пловдив. В същото време екоминистерството заблуждава с изявления по медиите, че щом с неговата мобилна станция се измерват ниски нива за 26 броя показатели, то нямало опасност за живота и здравето на хората. Истината е, че в системата на Изпълнителната агенция за околна среда(ИАОС) не се извършва измерване на емисии в околната среда на диоксини и фурани, поради липса на такава апаратура.

Това посочват от Национално движение Екогласност.

Науката отдавна доказва, че диоксини и фурани се образуват от термични процеси, включващи органични вещества и хлор, в резултат на непълно изгаряне или химични реакции. Диоксините и фураните са неизбежни при изгарянето на пластмаси при температура под 1200 градуса. Диоксините и фураните се отделят във въздуха под формата на газ, пари или свързани с отделените в отпадъчните газове частици - капки, прах, сажди, пепел. Времето на полуживот на диоксини в повърхностния слой на почви варира от 9 до 15 години, а в приземния слой може да достигне от 25 до 100 години.

Два акта за фирмата с изгорелия склад в Шишманци

Два акта за фирмата с изгорелия склад в Шишманци

РИОСВ - Пловдив отнема и лиценза на фирмата

Познати са 75 представители на диоксините, като някои от тях по класификацията на Международната агенция по изследване на рака (IARC) са включени в Група 1 - доказан канцероген за човека, като фураните са класифицирани в групи с възможен канцероген.

Няма превишени норми на въздуха в селата около Шишманци

Няма превишени норми на въздуха в селата около Шишманци

РИОСВ - Пловдив препоръчва да се избягват дейности на открито и да се затварят прозорците на жилищата

Постъпили в човешкия организъм със замърсените въздух, вода и храни, съдържащи дори много ниски концентраци, диоксините и фураните не се отделят с урината, а се натрупват в мастната тъкан, кръвта и майчиното мляко. Най-чувствителни групи са бременните жени, плодът в майчиния организъм и новородените бебета, които са изложени индиректно на въздействието на диоксини и фурани, посредством плацентата и майчиното мляко. Те могат да предизвикат малформации даже и при нищожни количества, попаднали в майчиния организъм.

Според Американската национална агенция по околна среда (USEPA), 1994 г., диоксините са по-токсични от арсена и вредят на човека, като могат да предизвикат ракови заболявания, полиневропатия, хепатит, алергия, увреждане поколението, намалено количество на сперматозоидите, спиране на пубертетното развитие, кожни изменения, феминизация у момчетата, потискане на имунната система, хронични фарингити, бронхити и ангини, ендометриоза, хлоракне, неврологични смущения, най-честите от които са: главоболие, депресия, раздразнителност, замаяност, безсъние, тремор, анорексия, апатия, умора, забавено мислене, алиенация, проблеми с концентрацията, изменения в половата самоопределеност и поведение, отслабване на мускулатурата, намалена скорост на нервните предавания, проблеми с ерекцията и т.н.

Типичен пример за дермалната токсичност (хлоракне и хиперпигментация) е отравянето на президента на Украйна Виктор Юшченко с диоксини.

За жалост, след подобно премълчаване на истината точно преди 5 години - при обгазяването на жилищните квартали на гр. Враца от горящ склад с пластмаси от софийския боклук, от Национално движение "Екогласност" и Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" след безуспешно сезиране на съдебната система в България, уведомихме с петиция Европейския парламент и Еврокомисията, а едва преди година се получи отговор, в който обаче от Брюксел заявяват че "българските органи не са нарушили правото на ЕС, като не са гарантирали наблюдение, анализ и оценка на концентрациите на тези два замърсителя в атмосферния въздух". Правното основание било, че Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, "не изисква от държавите-членки да наблюдават, анализират и оценяват нивата на диоксини и фурани". Нещо като в хумореската "Мирча Кришан и краставицата" - ИАОС измерва само и само това, което не е фатално за здравето ... за да не се плаши населението.