"Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид" се събра пред кметството на село Палилула на протестно шествие в подкрепа на обявяване на защитена местност на река Ботуня и срещу проект за изграждане на кариера за добив на пясък и пресевна инсталация до реката.
Шествието се състои от около 100-ина души и тръгна от село Палилула, а крайната точка е село Охрид, община Бойчиновци, област Монтана.
По време на акцията се събраха подписи в подкрепа на обявяване на защитена местност "Поречие на река Ботуня". Предложението е внесено в Министерството на околната среда и водите в края на февруари 2021 г.
Подкрепа за обявяване на нова защитена територия има от страна на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО, Сдружение за дива природа Балкани, риболовен клуб "Балканка" и Асоциация на парковете в България.
Защитената местност ще обхваща поречието и терасите на река Ботуня в землището на двете села и ще създаде режим, който не допуска строителство, добив на инертни материали, унищожаване и увреждане на реката и крайречната растителност.

Източник: Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид
Проектът за кариера за пясък и чакъл е от 2008 г., а през 2019 г. инвеститорът внася предложение за изграждане и на пресевна инсталация. Местните хора многократно са възразявали срещу планирания добив на инертни материали в непосредствена близост до къщите им и бреговете на река Ботуня. Общоселски събрания на 12.05.2009 г. в село Охрид и на 04.01.2012 г. в с. Палилула отхвърлят проекта. Три са внесените подписки с искане за опазване на природата в землищата на двете села.
Заради възраженията на местната общност през 2011 г. и 2012 г. са проведени няколко обществени обсъждания на доклада за оценка на околната среда (ДОВОС) на проекта. Местните хора са категорични, че не желаят да се унищожава природата и ландшафтът на земите, попадащи в кариерата. Опасенията им са свързани със замърсяване на подпочвените води и въздуха, унищожаване на река Ботуня, шумово замърсяване и риск от пресъхване на водата в кладенците в двете села.
След две връщания на процедурата по ОВОС през 2013 г. министър Нона Караджова разрешава проекта. Според Закона за опазване на околната среда (ЗООС) решението е с давност пет години, но през 2019 г. РИОСВ Монтана констатира, че строителството на кариерата не е започнало. Освен че е невалидно, решението по ОВОС не адресира възраженията и въпросите, повдигнати от местното население. Липсва информация как проектът ще се отрази върху състоянието на река Ботуня и нейните диги, като това е едно от основанията за връщане на процедурата.
Решението по ОВОС твърди, че подпочвените води няма да бъдат засегнати, а в същото време допуска, че аварийни замърсявания с опасни вещества са възможни. Не е посочено какво ще е замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване от кариерата.

Източник: Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид
Пред news.bg Величка Величкова, която е експерт, поел да защитава питейната вода на местните и част от протестиращите, обясни, че "10 години инвеститорите се опитват да прокарват проекта с документи с невярно съдържание. Заради това жителите на селата са изпратили подписка във ВКС, която е отчела, че има нормативни основания за разглеждане и е прехвърлена в специализираната прокуратура.
"Не е годно да добиват върху защитени подводни води, тъй като река Ботуня ще бъде съсипана, а има каптиран извор за Палилула, Охрид и Бойчиновци", обясни тя.
Тя е разгледала документите и обясни, че бившият екоминистър Евдокия Манева 4 пъти е връщала проекта. "Ужасих се, когато се запознах с документацията. Ако някой постъпва така с жизненото пространство, какво ще стане", възмущава се Величкова. Протестиращата обясни, че инвеститорът се подкрепя от местните наместници на селата и освен това имало заплахи и разправии с местните, които са против.