Докато социалният министър Ивайло Калфин обяснява статистиката на ООН, че населението на страната ни ще се свие с 28% през следващите 35 години, майка на 9 деца от Бургаско обяснява, че децата й нямат обувки.

Родители не могат да изпращат децата си на училище. Липсата на работа е най-големият проблем на общините между Бургас и Малко Търново. Много от хората там казват, че живеят ден за ден на вересия и не могат да свържат двата края, съобщи Флагман.

Красимира е майка на 9 деца и пита политиците как се гледа дете с 1,16 лв. на ден. Тя и съпругът й разполагат с 550 лв. на месец.

"Съпругът ми взема 380 лева от ВиК Созопол, аз получавам детски. Не можем да си изхраним децата. Ходя от магазин на магазин, вземам на вересия храна, магазинерите започнаха да ме заплашват. Имаме хиляди лева борч по магазините. Имах надежда, че някъде ще мога да си намеря работа, но работа няма.

Когато съпругът ми вземе пари, плащам и отивам в друг магазин, за да взема друг борч. Не съжалявам, че съм дала 9 деца на тази страна. Съжалявам, че съм ги родила в тази страна. Първите 4 деца ги родих при тодор-живково време. Тогава лекарствата бяха безплатни, многодетните майки бяха на почит, даваха се безплатни билети за рейс. Четирите деца не можах да разбера как съм ги изгледала, не беше тежко.

Но сега е напълно различно, сега държавата не се интересува за децата си. Винаги сме имали надежда, че България ще се оправи. Ако работех и аз, щяхме да се справим. Карбовски направи предаване за нас преди 7 години. Тогава нямахме никаква техника. Той много ни помогна. Но мизерията при нас продължава.

След демокрацията нашите деца са отгледани от медиите. Не искаме милостиня, защото всички българи са много зле. Искам просто да си намеря работа, за да можем да си отгледаме децата

Медията е цитирала и посланието на Красимира Василева към сънародниците ни: "Не исках милиони — само 4 чифта зимни обувки за децата, за да могат да ходят на училище! Много биха ги изхвърлили в контеинераь но не биха ги подарили!

Вече месец споделям публикации като зов за помощ! Питате ме кой номер носят и дотам! Зная, че никой не е длъжен, но се чудя така ли не останаха добри хора в тази държава!

Мисля, че повече обръщаме внимание на лошите неща, които се случват! Моите деца ми казаха, че никой няма да ми помогне, но аз не им повярвах, защото имах поне малко надежда, че има все още човечни и добри хора. За съжаление моите деца излязаха прави! Ето сега вече съм сигурна, че в България няма живот за Българските деца!".