Само 13,7% от кметовете у нас са жени, и то на малки градове

Само 13,7% от новоизбраните кметове в България са жени, а общинските съветнички са 28%. Това показва изследване на феминистката организация ЛевФем, осъществено с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт България.

Проучването анализира данни на ЦИК от двата тура на местните изборите за всички 265 общини.

Отбелязва се, че през последните десетилетия представителството на жени в политиката у нас остава на сравнително ниско ниво - между 2001 и 2022 г. процентът на жените в парламента се е движел между 21% и 27%, като в последните четири НС тенденцията е броят им да намалява, достигайки настоящата стойност от 24%. На ниво местна власт пък се отчита известно подобрение на стойностите - от 24,9% жени общински съветници през 2007 г. до настоящите 28% след изборите през октомври.

Общият брой на всички кандидатирали се за общински съветници в страната за местните избори е 30 201 души, като съотношението мъже: жени е 66%-34%. В 79% от общините кандидатките са между 0% и 40%.

Само в шест общини броят на кандидатките достига или надхвърля 50% - това са Брусарци, Годеч, Правец, Алфатар, Мирково и Бойница. Най-обширен е диапазонът 30-40%, където попадат 47% от общините. В 25% от общините пък кандидатките са едва между 20% и 30%. Под 10% е процентът на кандидатките само в три общини - Доспат, Върбица и Сърница, съответно с 5%, 8,57% и 9,52%.

В проучването се отбелязва, че със стойност от 30,5% Столичната община също потвърждава тенденцията, при която жените представляват около 1/3 от кандидатите в листите. Това означава, че София не се откроява като модел за по-равномерно разпределение на кандидати и общински съветници. Това не се случва и в областните градове, където процентите варират между 29,62% във Варна и 42,52% в Перник.

Източник: ЛевФем

Перник и Стара Загора са единствените областни градове, в които процентите на кандидатките надхвърлят 40%, докато в по-големите областни градове, като Пловдив и Варна, процентът клони към по-ниски стойности - съответно 33,47 и 29,62%. По-голям шанс в листите имат жените в по-малките и/или периферни областни градове, като Кърджали и Ловеч - съответно с 37,32 и 37,34%.

Средната стойност на процента кандидатки за 27-те областни градове е 37,3% - само с 0,3% над средното за страната.

Изключително малко общини се концентрират в двата полюса на скалата - под 10% и над 50%. Докато в най-малките възможни стойности става дума за три общини с едноцифрени проценти кандидати жени, общините с над 50% кандидатки са само шест, а високият процент е 55,56%.

"На самия старт на изборния процес жените вече са поставени в неравностойно положение, тъй като вероятността да постигнат равно представителство от 50% от избраните общински съветници са непропорционални на тези на мъжете. Ако жените са само 34 % от всички кандидати, то това значително намалява шансовете им за равно представителство в общинския съвет", отчитат от ЛевФем.

Съотношението между вече избраните жени и мъже общински съветници от местните избори през 2023 г. е 28%-72%. Това означава, че делът на жените, избрани за общински съветници, спада с 6% от всички кандидатирали се жени (34%).

Най-голям дял - 29%, имат общините, в които избраните жени съставляват 21-30% от новите общински съветници. В по-долния диапазон на проценти избрани жени, 11-20% и в по-горния, 31-40%, попадат по 60 общини (23%).

Само в 18 общини (7%) избраните общински съветнички представляват половината или над половината от мандатоносителите: Кресна, Струмяни, Бойница, Бяла Слатина, Мизия, Хайредин, Бобов дол, Брусарци, Брезник, Долни Дъбник, Лъки, Алфатар, Долна баня, Братя Даскалови, Ивайловград, Любимец, Свиленград, Симеоновград.

Изследването показва, че общата тенденция е делът на избраните общински съветнички да бележи значителен спад в сравнение с този на кандидатките.

Броят на общините с между 5 и 10% избрани жени нараства почти тройно, достигайки общо 11 (4%). Това са Несебър, Елена, Белоградчик, Грамада, Ружинци, Чупрене, Ябланица, Плевен, Борино, Доспат, Раднево, Тунджа.

В големите областни градове, като Варна и Пловдив, процентът на избрани жени намалява значително - почти двойно в случая на Варна: от 29,6% кандидатки до 15,7% от общинските съветници. Пловдив пък бележи спад с 11,6% за избраните жени. В Бургас също се понижава рязко делът на кандидатиралите се (36,3%) спрямо избраните (17,6%). Стара Загора, която надхвърля средния дял на кандидатките (40,1%), също отбелязва почти двоен спад в списъка на избраните жени - 23,5%. Перник и Ловеч остават с висок процент кандидатирали се и след това избрани жени за общински съветници.

В седем общини (3%) пък няма нито една избрана жена - Опака, Каолиново, Гърмен, Неделино, Белово, Сапарева баня и Маджарово

Чрез коефициент на избираемост се изчислява дали жените имат по-малък, равен или по-голям шанс от мъжете да бъдат избрани според позицията им в листите. Средната за страната стойност на коефициента е 0,86, а най-голям брой общини - 59, се концентрира в диапазона 0,78 - 0,94. В 189 общини (71%) коефициентът е под 1, т.е. делът на жените общински съветници е по-малък от дела, който са имали в листите. В останалите 76 общини (29%) делът на избраните жени в списъка на общинските съветници е по-голям от делът, който са имали съвкупността от кандидатките в листите. Това не означава, че са избрани повече жени, отколкото са се кандидатирали, а че кандидатиралите се жени са имали по-голяма успеваемост, която би могла да се дължи на различни причини: главно, преференциален вот, по-предни места в листите на различни партии или избираеми места в листите на партия, която е получила по-голяма част от вота в съответната община, уточняват от ЛевФем.

Един от примерите за висок коефициент е Симеоновград. Градът има по-високи от средната за страната стойности на кандидати жени, но не е една от общините с най-висок дял. Процентът на кандидатките в листите на всички партии е 36%, а избраните общински съветнички са 69,2% от мандатоносителите. Една от най-важните причини за успеха на жените е, че са водачи на листи в 4 от 7-те кандидатирали се политически формации. Освен това 7 от 18-те кандидати, получили преференциален вот, също са жени.

Докато при броя на кандидатите и на общинските съветници делът на жените рядко достига повече от 1/3, то избраните за кметове жени са едва 13,21% в сравнение с 28% общински съветнички.

Източник: ЛевФем

По данни на Европейският институт за равенство между половете (2022) процентът жени кметове показва лек растеж през последните години: на местните избори в България през 2007 г. те са едва 10,6%, докато през последния мандат (2019 - 2023) процентът се е повишил до 14%. Настоящите местни избори обаче прекъсват тенденцията на постепенно увеличаване на броя им.

От 28 областни градове единственият такъв с избрана жена кмет е Габрово. Общините с кметици пък са разпръснати в различни райони, като по-ниска концентрация се наблюдава в Югозападния и Северен Централен район.

Изследването установява забележителен дисбаланс между броя на жените и мъжете, както на местните избори тази година, така и като цяло в политическата конюнктура на страната, като това е отражение на тенденции на глобално ниво. По-слабото участие на жените още от изначалната позиция на кандидати, закономерно води до ниско представителство на жени в общинския съвет и кметски позиции, посочват от ЛевФем.

По отношение на разпределението между жени и мъже кметове по райони тенденцията е големите областни центрове и по-важни стратегически градове да са управлявани основно от мъже, а жените да са избирани повече в малките градове. Освен това делът на жените намалява при позиции, които се характеризират с концентрация на повече власт като кметски постове и е относително по-висок в състава на общинските съвети.

Представителството на жените в 49-о Народно събрание е общо 24%, което също е с 4% по-ниско спрямо общинската власт. Това означава, че има постепенно намаляване на представителството на жени с навлизането им в позиции и структури с по-голямо натрупване на власт.