Столична община ще предложи алтернативно решение за застрояването на терена в "Младост", където в момента се обсъжда изграждането на 22-етажна сграда. Това обяви зам.-кметът по градско развитие и планиране арх. Любо Георгиев, цитиран от пресцентъра на местната администрация.
Той коментира случая по повод общественото напрежение около проекта, което бе изразено и вчера в протест с искане за оставката на кмета на столичния район "Младост" Ивайло Кукурин. В края на април Столичният общински съвет (СОС) даде "зелена светлина" за реализирането на мащабния проект върху предимно общински терен. Предвижда се общината да получи около 30% от бъдещата застроена площ. Планирано е спорната сграда да с височина близо 75 метра и около 60 хил. кв. м разгъната застроена площ
От Столична община отбелязват, че мегастроежът е предвиден за район, който вече е под силен инфраструктурен натиск.
"Не изглежда добре. Това е причината да съм в общината - за да променим начина, по който се взимат решения за града", коментира Георгиев. По думите му дълги години устройственото планиране се е движило по инерция, в полза на максимално използване на територията, без достатъчно внимание към инфраструктурата и средата. Според зам.-кмета и конкретният казус в "Младост" е резултат от утвърден през годините модел на планиране, при който законово допустимото застрояване на практика се реализира в максималния му обем, без достатъчна преценка дали това е най-подходящото решение за средата.
В основата на проблема е комбинацията от действащия Общ устройствен план (ОУП) и нормативната рамка, които задават максимални параметри за застрояване - интензивност, плътност и височина. Тези параметри не са задължение, а горна граница, но на практика обаче именно максимумът се превръща в стандарт. "Параметрите показват какво е допустимо, но не казват какво е разумно", обясни арх. Любо Георгиев.
Зам.-кметът на София по градско развитие и планиране каза още, че ачинът на вземане на решения също играе роля. Той подчерта, че прилагането на практиката "ПУП-че за имотче" за конкретни инвестиционни намерения, без да се отчита цялостният ефект върху зоната, води до натрупване на ново строителство в квартали, които вече са под натиск, без да има съответстващо развитие на улици, транспорт, социална и зелена инфраструктура.
От Столична община посочват, че по предложение на "Спаси София" от октомври 2025 г. в Правилника за организацията и дейността на Столичния общински съвет е въведено изключение, което на практика премахва задължителния контрол от страна на общинската администрация в определени случаи, като дава възможност за заобикаляне на разпоредбите.
"До тази промяна докладите на районните кметове задължително се придружаваха със становище на кмета на Столична община относно тяхната законосъобразност. Това становище е основният инструмент, чрез който администрацията проверява дали едно предложение е допустимо, издържано и съобразено с общия интерес и капацитета на средата", заявяват от общината и допълват, че сега този контрол може да бъде заобиколен, защото когато докладът е внесен съвместно с общински съветник, становище от администрацията вече не се изисква.
Тази процедура е използвана и в случая с небостъргача в "Младост" и благодарение на нея предложение с пряко и дългосрочно въздействие върху градската среда достига до разглеждане без задължителна експертна оценка за законосъобразност и съответствие с политиките на общината.
Арх. Георгиев съобщи, че общината вече подготвя алтернативен подход за терена в "Младост", който да замени сегашния устройствен сценарий с 22-етажна сграда и максимално застрояване. "Можем да направим нов анализ и ново предложение за подробен устройствен план (ПУП), който да не води до този огромен обем", обясни той.
По думите му това означава изработване на нов ПУП за карето, с по-ниска височина, по-малка интензивност на застрояване и параметри, съобразени с реалния капацитет на района - транспорт, улична мрежа, социална инфраструктура и натоварване на средата. Арх. Любо Георгиев посочи, че това е инструментът, чрез който общината може реално да промени посоката на проекта, тъй като към момента няма издадено разрешение за строеж, а само действащ план, който допуска строеж с такъв размер.
Той заяви, че е ключово да започне процедура за изменение на подробния устройствен план, която ще има незабавен ефект върху текущите инвестиционни намерения и ще блокира изпълнението на всички текущи действия по проекта.
Арх. Георгиев коментира още, че проблемът е преди всичко в начина, по който дълго време е функционирало градското планиране в София, като администрацията основно е реагирала на отделни инвестиционни намерения и е обработвала хиляди преписки за конкретни имоти, без достатъчен фокус върху цялостното развитие на кварталите и инфраструктурата. "Няма друга институция освен общината, която да гарантира баланса на територията", изтъкна той.
Затова според зам.-кмета общината трябва да започне да планира цели територии, а не да разглежда всеки проект изолирано. Той уточни, че това включва оценка дали дадена зона има капацитет да поеме ново строителство, каква инфраструктура липсва и какво трябва да бъде изградено преди да се допуска допълнително натоварване. "Не трябва да правим това, което критикуваме - да използваме максималните параметри. Трябва да дадем пример как се прави добро градоустройство", категоричен бе арх. Георгиев.
USD
CHF
GBP
