Като решение на проблема с високите цени и несигурността днес ни се пробутва "Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни", пише в свой анализ Мартин Илиев, бизнес консултант и икономически анализатор.

Ето какво е неговото мнение по казуса:  

В новия законопроект се предвижда: контрол на 22 основни храни като яйца, месо, ориз, брашно, хляб, кайма, мляко, сирене, кашкавал, пчелен мед, картофи, пресни плодове, като списъкът ще се определи от финално Министерския съвет.

Поне 50% трябва да е българско производство, а максималната търговска надценка върху стойност без ДДС на продукти от списък, който ще изготви Министерския съвет. Надценка за преработвател е 20%, за търговец на едро 10%, а за внос, който не се преработва от трети страни - 10%. Добавят се изисквания за писмени договори и таван на условията за реклама, отстъпки, промоции и т.н. Предлага се също и "Регистър на първите изкупвачи" и "Електронна система за проследимост на веригата на доставки ".

"Дотук добре" си казал падащия от небостъргача около 7-ия етаж. Защото това правим - бутаме икономиката и благосъстоянието към пропаст.

Най-прекият ефект от такава груба намеса в пазарните отношения е обедняването и недостиг на предлагане, в случая дефицит на хранителни стоки. Всеки изкуствен ценови таван е водел до това. От император Диоклециан в Рим през 4 сл. Хр. век до днес. Просто, ако някой ти слага таван на цената или маржа, а разходите ти като производител растат при намаляващи доходи на потребителите - попадаш в менгеме и излизаш от играта.

Тук дори не говорим за правния абсурд частни договорни отношения и ценови оферти да бъдат публично достъпни, което нарушава елементарни търговски практики от векове.

Но как без да е в бизнеса и гледайки отстрани, някой администратор ще реши какъв да е размерът на надценката? Ако е голяма тя, защо конкуренцията не я стопи, като "влезе на пазара"? Или се дъним в създаване на конкурентна среда, или просто тези "големи маржове и надценки" са съвсем естествени. В ЕС човек просто ще си внесе по-евтино, ако е изгодно. Явно не е! Явно...

Ако беше толкова просто, защо сами производителите не си направят кооперативи и магазини? Защо се ползват от услугите на веригите? Защото вероятно сметка би била същата. Ток, заплати, складове, наеми, заплати за служители - всичко е мощно нагоре, но някой гледа в дърветата, без да вижда гората.

Ясно е, че политиците искат хлябът пак да е под левче, а маслото - два. Но пожелателното мислене няма да помогне и, както казахме, ще удари именно крайните клиенти. И най-бедните хора.

Защото кучето е заровено съвсем другаде!

Хората обедняха много. За три години инфлацията изяде 1/3 от парите им - една стая от тристаен апартамент се изпари. Днес са на улицата или бойкотират веригите. Гневът е повече от уместен.

Защо обаче се стигна дотук и какво е решението? Първо, инфлацията бе създадена от трилионите евро и долари, които бяха "напечатани" след Ковид. Второ, ние сме в топ три на страните с най-скъп ток в Европа и вече няма пари в енергийните компании, за да помагат бизнеса. По административна тежест също сме шампиони. Пречим на земеделци и животновъди с правни проблеми, липса на вода и все по-скъпи консумативи. Вдигаме постоянно разходите за труд, осигурителната тежест и МРЗ. С една дума: произвеждаме малко и сами създаваме неефикасност в системата.

Вместо да правим безобразни закони, връщащи плановата икономика, да започнем да облекчаваме бизнес средата. Не да гоним инвестиции, а да привличаме. Не да мачкаме производителите с нови и нови регулации и закони, а да работим за това да им е по-лесно да създават блага.

Само така в реално отношение стандартът ни ще се повиши и с парите ни ще купуваме повече, а не както сега - все по-малко.