Празникът на българската просвета, култура и писменост е рожденият ден на българите, на българския дух. Имало е българска държава и преди това, но нашата писменост е майка на нашия български дух. Това изтъкна писателят Антон Дончев пред БиТиВи.

"Тази писменост идва в момент, в който по нашите земи живеят три народа, три цивилизации и парчета от разни други племена и народи. Живеят главно траки, славяни и българи. Всеки си има език, богове. След 150 години Василий II е наречен Българоубиец, т. е. срещу него вече е имало един враг, един народ. Какво е станало за тези години? Появява се българската писменост и тя научава хората на един език, на едни букви. Ражда се българската култура, българският народ", посочи Дончев.

Българският дух живее въпреки двата века византийско и петте века османско робство, добави той.

"Разпространението на писмеността е нещо невероятно, изумително, почти не е за вярване. За седем години св. Климент Охридски обучава 3 500 свещеници в Охридската школа. Това е било наглед невъзможно. Първо трябва на свещеника да дадеш евангелие, което се пише на пергамент. Трябва да се одерат 100 хил. крави, да се обработят кожите им и да се напише на ръка в 10-15 хил. екземпляра. Тези хора, с евангелието под мишница, тръгват на изток и по времето, по което България загива, те спасяват Русия, изместват гръцките свещеници. Има 3-4 пъти имаме повече преписи на "О писменех" ("Сказание за буквите" на Черноризец Храбър) в Русия, отколкото са намерени в България", отбеляза още Антон Дончев.

Благодарение на писмеността, българският народ разбира евангелието, "толкова добре го е разбрал, че ражда богомилството. Това не са хора, които са водени като овце, а хора, които мислят", добави писателят.

Помолен да коментира как се се стига от свещения български език тогава до езика на омразата днес, Дончев каза: "Буквите са си същите, а с какво ще ги напълним, зависи от нас. Това е като бутилка - може да я напълниш с отрова, с вода, с чудесно вино. Езикът си е същият, а това, че сме си изтървали юздите на устата и на душите си, това си е наш проблем. Това, което става е грозно, страшно и почти невероятно. Ако трябва да сме честни, огромна вина има телевизията, изобщо средствата за информация. В т. нар. провинция, където хората общуват помежду си, е невъзможно да съществуват, ако има атмосферата, която има в нашето Народно събрание. Ругаят се, приказват нецензурни думи и радиото и телевизията ги мултиплицират. Хората не са такива. Нашата държава е пълна с нормални хора."

Според него са загубени главните ориентири на нашето съществуване - мястото на духовното и съответно мястото на материалното в живота на човека.

Запитан ние ли сме заслужили да живеем в разрушена и обезлюдена страна, Дончев посочи, че България е "залив в световния океан - височината и солеността на водата се определя от него. В целия свят се случват лоши работи".