5+2 партии с шанс за парламент при избори днес, отчита "Галъп"

Ако изборите бяха днес, формациите, които биха влезли в парламента, биха били седем, като за две от тях предизборната кампания ще е решаваща. Има и още няколко, които ще се надяват да доближат или дори преминат бариерата (особено ако тя е ниска заради очакваната по-ниска активност) или пък да се борят за субсидия.

С 25,8% от онези, за които може да се очаква да гласуват и са решили за кого в последното проучване на "Галъп интернешънъл", направено сред 1011 пълнолетни българи между 4 и 12 февруари.

ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 21,9%. "Има такъв народ" е с 13,1%, а ДПС е близо - с 12,4%. "Демократична България" е със 6,8%, формацията около Мая Манолова с 4,7%, а ВМРО е с 4,2%. При последните две формации кампанията ще е решаваща за шансовете да са в Народното събрание. Такива шансове може да получи и коалицията Воля-НФСБ.

Обобщеният резултат на изричните споменавания на двете партии е 2,7% потенциален вот, но тепърва трябва да се види дали обединението на двете партии ще даде и бонус, или напротив.

С над процент в борбата влиза "Възраждане", близо около един процент се движат и формации като АБВ, "Атака" и партията на Цветан Цветанов. При всички подобни партии и коалиции решаваща ще е кампанията и не са изключени изненади. Има и редица други формации в десетите от процента.

Данните в средата на февруари позволяват да се изчисли, че около 2,9 милиона души биха гласували, ако изборите са сега. На фона на условния предварителен избирателен списък това е около 43%. Това е по-малко от активността в миналите избори, но отново следва да се напомни традиционната неяснота около избирателните списъци.

За какво гласува България през 2021 г.?

Съзтезателите по изборната писта вече загряват на старта

Припомняме, че януари отново от проучване на "Галъп интернешънъл" стана ясно, че над 10% от българите искат да гласуват, но не знаят за кого. 

При друго проучване на "Медиана" през декември миналата година беше отбелязано, че 52% от българите желаят ново управление, но без ГЕРБ.

Коалиционната култура и изборите на 4 април като бягане на къси разстояния

Фактът е, че повечето партии държат да формулират позиции срещу опонентите си и заявяват с готовност с кого не биха се коалирали, и всъщност избягват да формулират позиции, насочени към избирателите

Изследване на "Екзакта" също през декември миналата година показа, че близо 75% от българите не се интересуват от политиката у нас.

Едно от последните проучвания на "Галъп интернешънъл" показва, че 65% от българите не вярва в честността на изборите у нас. 

Коалиционната култура и изборите на 4 април като бягане на къси разстояния

Фактът е, че повечето партии държат да формулират позиции срещу опонентите си и заявяват с готовност с кого не биха се коалирали, и всъщност избягват да формулират позиции, насочени към избирателите

Мандата си правителството завършвас нива на доверие от 19% и недоверие от 69%. Парламентът има доверие от 14% и недоверие 73%. Двете институции са успели донякъде да преодолеят щетата по образа си от лятото и есента.

Това "наваксване" обаче не е голямо и на фона на нивата на доверие в кабинета и Народното събрание в последното десетилетие, сега сме свидетели на едни от най-ниските. Последните месеци се наблюдават нива на популярност на двете институции, които за последно бяха засичани в края на мандата "Орешарски".

Източник: "Галъп интернешънъл"

В този мандат армията имаше ръст на доверието, за да достигне в началото на тази година до най-високото в последните десетилетия ниво от 54% доверие, при 28% недоверие. В края на този мандат полицията също завършва на плюс. Традиционно при нея нивата на доверие и недоверие са сходни - около 40-50%. На фона на много други институции у нас, това е добър атестат. В последния месец доверието там е 54%, а недоверието е 36%.