Най-същественият проблем в България с обществените поръчки е инженерингът - процедура, при която строителят се ангажира и да изготви проекта, и да извърши строителството. Това посочи зам.-председателят на Камарата на архитектите в България арх. Петкана Бакалова по време на пресконференция в БТА. Тя уточни, че това е удобство за самите общини. По този начин обаче вместо възложителят да поставя изискванията към проекта, това се прави от изпълнителя, чиято цел е максималната печалба. Проектантът пък се оказва абсолютно зависим от строителя.

Арх. Бакалова обясни, че двата основни критерия при обявяването на обществени поръчки са срокът и цената. Тъй като срокът имал най-голяма тежест, често се стигало до абсурдни ситуации. Като пример тя посочи няколко такива поръчки, като проект за реконструкция на детска градина в Гоце Делчев със срок едва 2 дни. Арх. Бакалова обясни, че подобен срок означава или че проектантът е предварително избран и вече има изготвен проект, т.е. конкурсът е нагласен, или че впоследствие ще бъдат определени нови срокове.

Друг абсурд според нея е проектът за Градската галерия на ул. "Гладстон" в Пловдив, който общината отказва да предостави на КАБ за разглеждане, защото имал авторски права. По този начин над половин година никой не знаел какво всъщност ще се появи на мястото.

Архитекти срещу условията за ремонт и около "Света Неделя"

Архитекти срещу условията за ремонт и около "Света Неделя"

Условията не са пряко свързани с качеството на проектите, но убиват конкуренцията и насърчават монополите

От своя страна арх. Петър Киряков от УС на КАБ увери, че има достатъчно ресурси за изготвянето на качествени архитектурни проекти. Те обаче не били насочени правилно, тъй като едва 2% от тях били предвидени за интелектуалната част на продукта. Той обясни, че в рамките на дадена обществена поръчка българският проектант всъщност създава единствено идеята, но няма възможност да обмисля техническите решения, да участва в процедурите на обществената поръчка или да надзирава изпълнението на собствения си проект. Арх. Киряков обаче бе категоричен, че настоящата система не е плод на конкретно управление, а е била създадена от всички партии.

Председателят на КАБ арх. Борислав Игнатов се съгласи, че най-малък ресурс се предвижда за интелектуалното замисляне на проекта, което според него е несправедливо, тъй като, ако се появи проблем, именно проектантът е обвинен, че не си е свършил добре работата.

По думи на арх. Юлия Железова техническите задания за обществените поръчки не са професионално изготвени и не се обследва дали съответната община има реална готовност за изпълнение на въпросната поръчка. Тя посочи, че КАБ може да поеме цялата отговорност с професионално подготвени задания, но към момента нейният капацитет не се използва.

Архитектите настояват за два нови закона за устройството на територията

Архитектите настояват за два нови закона за устройството на територията

Сегашният закон е морално остарял

От своя страна арх. Емил Жечев подчерта, че непрекъснатата промяна на нормативната уредба е изцяло в ущърб на българския архитект. Според него всички нормативни актове работели "безпардонно срещу интересите на обществото" и единственото обяснение за това бил изключително високият праг на обществена търпимост, който Жечев нарече "овчедушие".

Сред проблемите в Закона за обществените поръчки според КАБ е и че за проектантски опит се счита проектиран или изпълнен проект за последните 3 години. Според арх. Владимир Милков този срок е крайно недостатъчен и посочи, че от бранша настояват той да бъде увеличен на поне 10 години.

Искаме браншовите организации да имат право да обжалват условията на всяка обществена поръчка, категоричен бе той.