Българите едни от най-сериозните еврооптимисти в рамките на ЕС. Това сочи национално представително социологическо проучване на "Алфа Рисърч" по повод 10-годишнината на България от членството в ЕС. Данните представи Генова Петрова, изпълнителен директор на "Алфа Рисърч".

Геновева Петрова отчете, че през годините остава устойчиво одобрението на българите за присъединяването на България към ЕС с повече от 50%. Едва 16% е неодобрението. Петрова посочи, че две години след като България бе присъединена в ЕС е проведено такова проучване, което сочи умерена оценка за ефекта от членството.

Втората сериозна тенденция, която е отчетена тогава е, че през първите две години няма видими резултати от членството, а основните притеснения на българите тогава са били свързани с притеснението, че ЕС налага незаслужени ограничения.

В края на 10-та година виждаме, че тези притеснения са отпаднали и мнозинството от българите смятат, че България е спечелила от членството в ЕС. 19% отчитат в персонален план, че са спечелили от членството в ЕС, 15% отчетливо смятат, че са загубили. Петрова посочи, че през целия 10 годишен период ЕС се ползва с подчертано позитивен образ сред българските граждани и се счита за демократичен, солидарен, закрилящ.

Не е тайна, че за много от българските граждани европейските институции се възприемат като гарант и коректив за спазването на определени стандарти за добро управление. В края на 10 година на членство такива промени са видими и могат да бъдат разпознати, отчете Петрова. Голяма част от българските граждани смятат, че след присъединяването си, България е по-стабилна.

Около една трета от българите смятат, че гласът на България се чува в Европа и страната има по-голяма тежест при воденето на международни търговски преговори. Проучването еднозначно регистрира, че делът на хората с по-високо самочувствие, че са европейски граждани, е нараснал с 10% през десетте години членство.

Фактът, че българските граждани се възприемат като най-бедни, обаче им пречи да посочат, че имат по-голямо самочувствие на европейски граждани. Над 60% от българите успяват да посочат предимства на членството. Най-добре възприемани са предимствата, които българите получават, благодарение на свободното движение на хора. Два пъти нараства делът на хората, които смятат, че децата им могат да се възползват от образование в ЕС.

30% или една трета от хората смятат, че благодарение на присъединяването има подобрение в инфраструктурата. Като предимство българите считат, достъпът до повече пазари за българските производители и действието на европейки правила и стандарти. Петрова посочи, че за разлика от първите години на членство, сега това се смята отчетливо за предимство. Петрова посочи, че на десетата година от членството тенденция към изместване на разбирането към това кои са най-сериозните предизвикателства към по-политически и разбира се проблеми на сигурността.

Докато през 2008 г. на водеща позиция е бил проблемът с конкуренцията от икономики - сега на преден план излизат проблеми в борба с тероризма, проблеми на сигурността, отношенията с Русия. Аналогична е тенденцията за възприемане на предизвикателствата - най-голяма част от хората в началото на членството се страхуваха, че ще бъдат затворени предприятия, че ще дойдат да изкупят земята на българите.

Днес тези страхове се срещат сред значително по-малко хора. Сега водещи са с политически характер и въпроси на сигурността. Петрова отчете, че сега водещи въпроси за българите са и общоевропейски въпроси и заключи, че на 10-та година от членството сме започнали да възприемаме общоевропейските въпроси като свои въпроси. През цялото време българите, въпреки всички проблеми остават оптимисти за това, че ЕС ще се развива положително.

Относно предложените сценарии в началото на годината от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер българите одобряват варианта за развитие на по-интегриран съюз, за обща търговия, външна политика, отбрана и приемането на България и Румъния в еврозоната.

Всички варианти, които предполагат фрагментирано развитие на съюза са отхвърлени от българите в страната. В общоевропейски план - огромната част от хората смятат, че ЕС трябва да работи за повишаване на заетостта и икономически растеж. Друга група приоритети са здравеопазването. Докато миграция, външна политика и сигурност се оформят във втора група приоритети. Трета група приоритети сред по-младите са образованието и защитата на социалните права.

Приемането в Шенген се одобрява от сериозно мнозинство. Но членството в еврозоната се възприема поляризирано в страната. Петрова посочи, че това се дължи на много слабо познаване от това какви ползи ще има от членството в еврозоната. Мнозинството от българи считат, че ЕС трябва да се развива като се разширява в страните от Западните Балкани и Източното партньорство.

Над половината от българите одобряват разширяването в страните Сърбия, Македония, Албания. За Турция има доминиращо противопоставяне за приемането й в ЕС. В заключение Петрова посочи, че 10 години не са достатъчни за пълната интеграция на страната ни в ЕС, но все пак реален процес на интеграция се случва. Тя изтъкна, че в години, в които ЕС преживява съществени кризи, има центробежни тенденции, няма по-оптимистична алтернатива за българите освен членството в ЕС.