Българите все по-неинформирани по темата за бежанците

Спад на молбите за закрила на бежанци у нас намаляват спрямо предходните две години отчит Държавната агенция за бежанците, съобщава БНР.

Към края на септември тази година 1642 души со потърсили закрила в нашата страна.

Българите продължават да се страхуват от бежанци, като се увеличават страховете от разпространение на религиозни и културни вярвания и извършване на престъпления. Това показват проучванията на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България от 2019 г. и проучването на Института по социология и философия при БАН от 2020 г. През 2020 по-голямата част от българите (90,9%) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8% никога не са се срещали с бежанец.

По-малък тази година обаче е страхът от болести, които могат да се разпространят от бежанци.

45,4% от българите са готови да интегрират бежанци, според ООН

Различията в културните обичаи и религиозните вярвания са в основата на страхове на населението към бежанците

Борислав Грозданов от Върховния комисариат за бежанците на ООН посочва пред БНР, че през последните години се наблюдава тенденция за намаляване на информираността по темата за бежанците. В последните няколко години заради намалелия поток от бежанци към страната темата остана периферна и българите не са толкова пряко ангажирани с нея и също така забелязваме липсата на преки контакти с бежанци, обясни той. През 2020 г. делът на българите, които са напълно неинформирани относно бежанците, достига 87,9% в сравнение с 78% през 2019 и 63,7% през 2018 г. През 2020 по-голямата част от българите (90,9%) не поддържат контакт с бежанци, а 76,8% никога не са се срещали с бежанец.

Проучванията показват, че българите не проявяват ксенофобия в отношението си към бежанците. 51,5% описват отношението си към тях като "нито позитивно, нито негативно". По отношение на интеграцията на бежанците за българите по-важни са социални умения, отколкото антропологични характеристики, като например цвят на кожата или раса. 84% заявяват, че за тях е най-важно бежанците да "приемат местния начин на живот", 80% казват, че трябва да "имат професионални умения", а 77% смятат, че трябва "да се самоиздържат".

Главните страхове спрямо бежанците са страх от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания на бежанците, страх от разпространение на болести. В годината, в която светът живее в условия на пандемия. За сметка на това страхът, че бежанците могат да разпространят болести намалява до най-ниското си ниво за последните две години (32%).

Грозданов посочва, че кризата с коронавируса е оказала влияние върху заетостта у нас и много от бежанците, които са наети от местния бизнес, са загубили работни места.