България на челно място в ЕС по загуби на вода - над 60%

Страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуба на вода - над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. Това посочиха експертите по води проф. Емил Гачев - ръководител на секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите - БАН, и Борислав Сандов, бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), по време на пресконференция в БТА на тема: "България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие", организирана от платформата Климатека.

Според експертите най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Двамата подчертаха, че управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро.

Гачев и Сандов изтъкнаха, че е мит, че България е богата на водни ресурси. Това не е така, защото 85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България. Така за задоволяване на основните нужди (в т. ч. питейни) можем да разчитаме само на онези 16 млрд. М3., които се формират върху територията на страната в резултат на баланса между валежи и изпарение.

Одобриха проекта на новия Закон за водоснабдяването и канализацията

Предвижда се отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект

Към 14 юли язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем, като най-сериозен дефицит показват водохранилищата в Северозападна България с едва 20-25% от полезния обем. В най-добро състояние са язовирите, разположени в планинските райони на Югозападна и Южна България.

От 2022 г. насам се наблюдава постепенно намаляване на обемите на язовирите. През 2024 и 2025 г. повечето язовири са с ниски нива, като обемът на оттока за 2024 г. е доста по-нисък от средния за последните 20 години.

Експертите обясниха, че част от проблема с водата се дължи на сериозното покачване на температурите за последните 30 години в България - около 0.5-0.8 °C на средна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват намаляване на водните запаси, дори при непроменени валежи. Макар Арктика да е далеч от нас, с топенето на ледниците там, се променя атмосферната циркулация в цяла Европа - носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, дори през зимата. Съответно се променя и разпределението на валежите - понастоящем пролетта и есента имат най-голям потенциал да са дъждовни, с по-големи суми през април и май, но през лятото количествата рязко намаляват. В последните години нарастват валежите през септември, но това е предимно в резултат на бури и проливни валежи по циклони, възникващи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.

Над половин милион души у нас са застрашени от безводие

В редица региони в страната взимат различни мерки за пестене на вода

Затоплената атмосфера задържа повече влага и енергия, което води до усилване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на валежите не е спаднало толкова, но се променя разпределението им - валежите се концентрират в няколко силни извалявания, разделени от продължителни сухи периоди. Всички тези климатични явления са неблагоприятни за доброто разпределение на водните ресурси.

Проблемите се проявяват по цялата верига на водоснабдяването. На редица места загубите на вода надхвърлят 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област - над 80%, и в Шумен, Сливен, а най-малки - в област София град (Софийска вода) - 36%. С всичко това, България се нарежда на челно място в ЕС по загуби на вода, отчетени между водохранилищата и потребителите.

Друг съществен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди и излага на здравни рискове ползвателите.

Половината от водоизточниците се използват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК дружествата предоставят данни. На лице е сериозно нарушение на действащото законодателство в областта на водите. Но ако се приложи законът, заради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, коментира Борислав Сандов.

Климатологът Георги Рачев: България не страда от безводие, а страда от безхаберие

Държавата пусна огромни количества вода през малките частни ВЕЦ-ове

Друг сериозен проблем е, че при 34% от водоизточниците липсва измерване на количествата използвана вода на входа, чрез водомери, а това съставлява около 44% от общите водни обеми. Информацията за състоянието на водните ресурси и проблеми у нас все още е частична и непълна, като над 500 населени места не се обсулжват от ВиК оператор, уточни още Сандов.

Липсата на измерване означава, че не се знае къде точно се губи водата - течовете може да са много, но без контролни точки няма как да ги установим. Търговските загуби често са резултат от незаконни водохващания или кражби - ако се случват още на входа, остават невидими; ако са по трасето, могат да се засекат, но само при наличие на добър мониторинг.

Другите ключови проблеми са недостатъчният капацитет и лошо планиране. В определени региони е налице нарастващо потребление при намаляващи обеми на воден ресурс. Поливането с питейна вода е остаряла, но масова практика, водеща до пагубни резултати.

МОСВ усилено търси решение на проблемите с безводието и качеството на водата

В България има 98-99% водоснабдени населени места

Двамата експерти изтъкнаха, че сметките за вода са рекордно високи за 2025 г., но ние плащаме и за водата, която просто изтича. При воден режим домакинствата понасят допълнителни разходи - за бутилирана вода, за водоноски или за инвестиции в резервоари и системи в райони с хроничен недостиг.

Управлението на водите е разпокъсано между множество институции, което е поредният проблем:

• Министерството на околната среда и водите наблюдава водния обем в 52-те комплексни и значими язовира и прилага Плановете за управление на речните басейни.
• Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за ВиК дружествата и водоснабдяването на потребителите.
• Министерството на икономиката управлява язовири чрез Държавната консолидационна компания.
• Министерството на земеделието отговаря за "Напоителни системи" и язовирите за напояване.
• Министерството на здравеопазването следи качеството на водите за питейни нужди.
• Министерството на енергетиката стопанисва язовири и деривации чрез Националната електрическа компания.
• Народното събрание приема промени в Закона за водите и създава временни комисии.
• Министерският съвет одобрява планове и програми, определя такси и тарифи, и предоставя концесии за добив на минерална вода.
• Общините отговарят за ВиК мрежата на местно ниво.

По време на пресконеференцията експертите разгледаха и мерки в пет основни направления: стратегически, законодателни, управленски, технически и т.нар. "меки мерки". Според тях е нужно комплексно решение, което да е инициирано, ръководено и субсидирано от държавата. Спешно се налага да се установят и отстранят големите течове - онези 20% от тях, които фактически причиняват 80% от загубите. Необходимо е да се прилагат нови технологии за откриване на течове, особено по междуселищните водопроводи. Измерването на водните количества трябва да се прави не само при входа, но и при изхода и по основните артерии на ВиК системата, за да се оптимизират наличните ресурси и да се спре разхищението. Трябва също да започнем проверки за незаконно включване и това да се ограничи.

Манган във водата в Брезник, обявено е частично бедствено положение

Осигурени са водоноски и бутилирана вода