Мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и изобщо да подценяват рисковите ситуации зад волана. Изводът е направен на база първото национално представително проучване Индекс на безопасно шофиране SDIndex - Safe Drive Index, проведено през април месец сред 1000 активни водачи на леки и лекотоварни автомобили на възраст между 18 и 75 години.

Изследването е проведено по метода на прякото интервю и анкета в дома на респондента. Най-общо индексът за безопасно шофиране представлява самооценка на рисковите ситуации, в които шофьорите попадат.

Според данни на ЕК 93% от случаите на катастрофи в Европа са следствие на човешка грешка. SDIndex е базиран на оценка на 50 стандартни ситуации зад волана, които са групирани в три категории:

Пропуски - най-често действия, които не се случват като планирани, или са резултат от разсеяност или невъзможност да си спомним нещо;

Грешките са резултат от най-вече от непознаване на правилата, липса на умения и знания;

Нарушенията се дефинират като преднамерено или неволно нарушаване на законовите правила.

Ситуациите са оценени на база въпросник със скала от 0 до 5 - където нулата е ситуация, която не се е случвала, а 5 - ситуация, която се случва непрекъснато.

Много варианти бавят системата "бонус-малус" при застраховките

Много варианти бавят системата "бонус-малус" при застраховките

Обществено обсъждане ще бъде инициирано през месец септември тази година

Изследването показва, че най-често срещаните рискови действия по българските пътища са:

Превишаване на позволената скорост, определяно като "неволно" - това се посочва от 71% от анкетираните;

Неправилно планиране на маршрута и попадане в задръстване - 56% ;

55% от водачите отбелязват, че късно са забелязали, че превозното средство отпред е намалило скоростта си, което води до рязко натискане на спирачките;

Според резултатите от проучването може да се направи изводът, че като цяло българските водачи имат равен брой ситуации на пропуски и нарушения и малко повече ситуации, в които допускат грешки.

Добросъвестните водачи двойно наградени с "бонус-малус" система догодина

Добросъвестните водачи двойно наградени с "бонус-малус" система догодина

Колко точно ще поскъпне застраховката на нередовните водачи, извършили драстични нарушения на пътя, е рано да се каже

Изводът, който изтъкват изследователите, че са необходими мерки за повишаване на уменията и познанията на участниците в движението. Стойността на националния Индекс за безопасно шофиране е 89.6 при максимална стойност 100 (най-безопасно шофиране). Данните показват, че като високорискови се самоопределят едва 9% от водачите те са с индекс от 25 до 74;

31% имат средни показатели с индекс между 74 и 90, а 64% се самооценяват като нискорискови.

Интересното е, че мнозинството от водачите оценяват собствения си начин на шофиране като нерисков, а този на останалите участници като рисков. Голямото разминаване между самооценката на собственото поведение и оценката на поведението на останалите шофьори може да е индикация, че мнозинството от българските шофьори са склонни да не разпознават собствените си рискови действия зад волана и да подценяват рисковите ситуации.

Основните фактори, които определят поведението на водачите на пътя, са образованието, местоживеенето, стажът и годишният пробег на водача и мощността на автомобила. Висшистите са по-склонни да поемат рискове, в София нискорисковите шофьори са едва 27%, при средно 60% за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана, най-рискови са шофьорите с най-малък пробег 2-5 хиляди км годишно и най-голям пробег над 50 хиляди километра.

Яна Спасова, управител на консултантска изследователска агенция "Експлика" представи резултатите от изследването.

Индексът на безопасно шофиране е базиран на въпросник, разработен от американския професор Джеймс Ризън като методология за оценка на човешките грешки в авиационната индустрия.

Данните показва, че българинът има много висока самооценка за собственото си поведение и реакции на пътя, а самоувереността води до подценяване на рисковите ситуации.

Добрата новина е, че относително малко хора са склонни към агресия на пътя. Изследването доказва, статистически, че няма зависимост между пола и поведението на пътя. Жените и мъжете реагират по еднакъв начин.

Предстои на 1-ви юли стартирането на SDIndex Quiz - тестов вариант, в който всеки ще може да определи своя индекс.