Иглолистните гори в България са застрашени, като част от причините за влошеното състояние на тези култури са фитопатогенни гъби, пожари и климатичното затопляне. Това алармират от Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП).
От камара посочват, че според данните на Изпълнителната агенция по горите 35 500 ха, което се равнява на е 0,8 % от залесената площ на страната, са увредени.
За да се реши този проблем, БКДМП предлага прилагането на лесовъдски практики за възобновяването на горите като различни възобновителни сечи, последвани от естествено или изкуствено възстановяване (залесяване). Чрез сечите лесовъдите се грижат за горите, за да бъдат здрави, според Браншовата камара.
БКДМП се допитала и до мнението на експерти лесовъди, като доц. Георги Костов, ръковорител катедра Лесовъдство в Лесотехнически университет и доц. Янчо Найденов, дългогодишен ръководител на Лесозащитна станция София.
Доц. Костов определя състоянието на иглолистните култури като тревожно и нуждаещо се от проактивни грижи, а доц. Найденов отбеляза, че според данните през последните 60 години са залесени около 1,5 млн. ха предимно иглолистни горски култури. Водещите цели на тези залесявания са били да се увеличи площта на горите и тяхната производителност, да се намали ерозията на почвата, но през последните години се наблюдава масово съхнене на тези култури.
Доц. Найденов смята, че причините за влошеното състояние на иглолистните са климатичните промени, липсата на изведени възпитателни сечи и достигане на пределна възраст на насажденията. Въпреки всичко тези гори са изиграли своята екологична роля: укрепване на терените, създаване условия за поява на естествено възобновяване или облекчени условия за залесяване; натрупани са значими количества дървесина, анализира още Найденов.
Но понеже това са изкуствено създадени екосистеми, коментират от БКДМП, не могат да са дълговечни, процесите при тях започват по-рано и те започват да се разграждат и съхнат.
От камарата смятат, че трябва да се пристъпи към извеждането на съответните отгледни, а при необходимост санитарни или принудителни сечи и отбелязват, че според учените разполагаме с добри лесовъдски практики, познати както в чужбина, така и у нас.
Учените са категорични, че е нужен нов подход към стопанисването на иглолистните култури в България и е важно да се осмисли общественозначимата полза от възпроизводството им. В спешен порядък трябва да се проведат интензивни отгледни, санитарни или трансформационни сечи. Още преди години, когато са направени тези масови залесявания с този тип насаждения, е отбелязано, жизненият цикъл, след който трябва да се премине към възобновяване при пионерните иглолистни видове - бял и черен бор, на нетипични месторастения, следва да бъде 40-50 години, обобщават от БКДМП.
USD
CHF
EUR
GBP
