Дипломи се подаряват, квалификация - не

Само 5% от младите искат да мигрират другаде в България, но 23% от родителите ги "избутват". Това показва социологическото проучване "Изследване на състоянието и потребностите от умения и кадри в силистренска област за периода 2018-2028 г. Целта на изследването е да се разбере какво кара повечето от младите българи, особено тези от по-малките населени места, да напускат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.

Според евродепутата Момчил Неков има огромен луфт между търсеното на пазара на труда и кадрите, които предлага образователната ни система.

Този феномен води липсата на адекватни кадри и съответно до безработица, обясни той и допълни, че пазарът на труда трябва регулярно да се проучва, за да могат да се вземат своевременни мерки за развитието на всички български региони.

Целевата група, сред която е проведено проучването, са младите хора между 16 и 45- годишна възраст от силистренския регион.

Изследването показва, че 22% от младите с основно или по-ниско образование разчитат не на труд, а на помощи. Други 33% са изпаднали в отчаяние и безизходица. Всички те са изключени от пазара на труда.

30% от младите безработни у нас никога не са започвали работа

Страната ни създала феномена "потомствени безработни"

Проф. Михаил Мирчев посочи, че тези млади хора не могат да бъдат мотивирани от училището за учене и труд и допълни, че главната причина за напускане на региона и установяване в други големи градове в България или чужбина са парите.

За 80% от младите парите са основният мотив. 41% търсят работа другаде, защото по родните си места не намират никаква или нямат възможност за изграждане на кариера. Ако икономиката в района се съживи, то бързо и рязко ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция, увери проф. Мирчев.

Той подчерта, че образователната система трябва да обръща внимание на качества като мотивация, амбициозност, обща образованост и умения за планиране, защото те също са дефицитни, колкото и квалификацията.

Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет не се подаряват - те се вземат и изработват от самите млади, отсече Мирчев.

Проведеното проучване показва следното:

- Хората с добро материално положение търсят качествена работа, не правят големи компромиси. Безработицата за тях е мотив да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади имат високи изисквания и към училището.

- Отчита се зависимост между образование и доходи. Завършилите "Бакалавър" и "Магистър" получават по-добро заплащане. Младите с ниско образование не представляват годна работна сила за работодателите. Те нямат и мотивация да се подготвят и да положат усилия.

- 24% от младите в региона са пасивни и не търсят работа. Това може да е поради ограничението на пазара на труда или заради собственото им нежелание. Едва 13% от тях планират сами своето бъдеще и организират сами реализацията си. 56% мислят за конкретни стъпки в развитието си, но не достатъчно упорито. 31% от младите не правят никакви планове, а живеят ден за ден.

Всеки трети „безработен с диплома” – икономист или юрист

Тези дисциплини са най-масовите у нас

- Младите висшисти, както и повечето със средно образование ясно разграничават диплома от знание и от квалификация. В повечето случаи дипломата и знанията при висшистите не са равносилни на реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.

- Проблематични са и очакванията на работодателите, че наготово ще получат добри и завършени работници със специална квалификация и с култура за работа в конкретна фирмена среда.

- По своята професия и специалност работят най-често висшистите - 53%, а 22% работят нещо близко до специалността си. Това са 2/3 от висшистите. Останалите 25% от тях работят нещо съвсем различно от това, което са учили.

- Младите със средно образование са в междинна трудова позиция. Около 40% работят по специалността си или нещо близко. Други 40% работят нещо съвсем различно, а около 15% работят единствено за пари, без значение от професията.

17.4% от българските младежи не работят

Безработните младежи у нас са два пъти повече от средното за ЕС