В деня преди празника Богоявление, един от 12-те големи Господски празници, Църквата е установила да бъде спазван от християните строг пости се отслужва Велик водосвет. Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Църквата.

Чрез молитвите на чинопоследованието се възпоменава Кръщението на Господ Иисус Христос в река Йордан и освещаването на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог. Великият водосвет се извършва само два пъти през годината: на самия празник Богоявление - 6 януари, и в навечерието му - на Водици, 5 януари.

Тази практика е била установена през V в. от Антиохийския патриарх Петър Гнафевс. Дотогава отслужването на Велик водосвет било свързано с кръщението на големи групи хора, подготвили се да приемат християнството. Отслужването на Велик водосвет в деня преди празника дало възможност и на непристъпващи към свето Кръщение да бъдат поръсени със светена вода и да вкусят от нея за изцерение на душите и телата им. Традиция, която се пази и до днес.

Днес православните християни, чието здраве позволява, спазват строг пост. Това означава, че в храната им присъстват съставки от растителен произход - плодове, хляб, ядки, без животински продукти и без олио. Свещениците изрично предупреждават, че всеки трябва да се съобрази със здравословното си състояние и не препоръчват хранителния пост на болни, бременни и на малки деца.

Празникът е свързан и с вярата от езически времена в силата на водата. Нейната способност да "помни" кара много хора да "наричат" съд с вода и да вярват, че тя ще сбъдне желанията им.

Редица обреди са свързани с подготовката на съда с вода и очакванията за чудеса. 

В тази нощ хората отправят желанията си с надеждата да се сбъднат.