Днес Църквата чества паметта на св. великомъченица Неделя - Кириакия и катедралният храм на София празнува главния си храмов празник.

Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит ще оглави празничната света Литургия в столичната митрополитска катедрала "Света Неделя" на 7 юли.

Тази година отбелязваме и 335 години от избирането на църквата "Св. Неделя" за митрополитски храм и 150 години от освещаването ѝ.

Празничната св. Литургия на 7 юли (петък) столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" ще е с начален час 9 и 30 часа.

Припомняме, че историята на храма е белязана и с най-големият атентат в световната история към 1925 г. Атентатът в софийската катедрала "Света Неделя" на 16 април 1925 г. е най-големият терористичен акт в българската история както по броя на жертвите, така и по последиците. 

Преди 92 г. БКП взривява църквата "Света Неделя"

Преди 92 г. БКП взривява църквата "Света Неделя"

Най-големият терористичен акт в българската история

През 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах посещава София и дава списък на дванадесетте софийски църкви. Сред тях е и църквата с гръцкото название "Кириаки", наречена още църква "Иисус Христос" или "Господня църква". Гръцката дума "Кириаки" означава "Господня" ("църква"), но също така и "неделя". Предполага се, че първоначално храмът е бил посветен на Господа, но впоследствие е приел името "Неделя", което се е разбирало в смисъл "Св. Неделя".

През XIX и първите десетилетия на XX век храмът се наричал и "Свети Крал", тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир "Св. Кирил и Методий" (наричан и "Св. Крал"). Впоследствие те били пренесени последователно в ротондата "Св. Георги", в храма "Св. Безплътни сили" (или "Св. Архангели"), в митрополитската църква "Св. Марина". Вероятно в началото на XVIII в. храм "Св. Неделя" станал митрополитски и мощите на сръбския крал били пренесени в него.

Древното минало на катедралата е забулено в неизвестност. Вероятно храмът е бил построен през X в. и както други тогавашни софийски храмове е бил с каменни основи, а нагоре с дървена конструкция. През втората половина на XIV в. тези дървени храмове били изградени от камък. Неизвестно защо само "Св. Неделя" останала дървена и в този си вид храмът просъществувал чак до средата на XIX в.

В началото на 50-те години на XIX в. Софийската митрополия и Софийската градска църковна община решили да изградят нов величествен катедрален храм. Събирането на даренията започнало през пролетта на 1853 година. На 25 април 1856 г. ентусиазираните софиянци започнали да събарят старата и прогнила църква "Св. Неделя". На 7 май същата година било извършено водоосвещение и започнали изкопаването на основите на новия храм.

През лятото на 1856 г. започнал същинският строеж на сградата. Тя била трикорабна базилика с дължина 35,5 метра и ширина 19 метра. Ръководител на строежа бил пещерският майстор Петър Казов (преселник от Македония), който ръководел 30-40 майстори-дюлгери. Към есента на 1858 г. новата църква била пред завършване, но пострадала от силно земетресение. Възстановяването на щетите погълнало доста непредвидени средства. До есента на 1860 г. по строежа на храма софиянци изразходвали над половин милион гроша. Станали и някои спречквания между градските първенци заради обвинения в присвояване на църковни пари и работата замряла. Наложило се майстор Петър Казов да прекрати строежа, като поставил на храма временен покрив.

През 1863 г. софийските първенци решават да доизкарат църквата "Св. Неделя" и сключват договор с брациговския майстор-строител Иван Хр. Боянин, обещал да завърши църквата до Димитровден. Той премахва временния покрив, увеличава височината на зидовете с няколко метра, поставя три купола с две малки камбанарийки в западния край на покрива, а от север, запад и юг изгражда каменна аркадна нартика с 16 слепи купола.

През есента на 1863 г. строежът на новата църква е завършен.