На 6 април, заедно с откриването на изложбата "Златното съкровище на Надсентмиклош" в Националния археологически институт с музей (НАИМ) се открива и още една изложба "Езическа България: Власт и общество". Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII - IX век.

Поводът за изложбата е гостуването на златното съкровище от Надсентмиклош в НАИМ.

Съкровището от Надсентмиклош за първи път в София

Съкровището от Надсентмиклош за първи път в София

Съществува и теория, според която то е свързано с Първата българска държава

Изложбата обхваща многообразни експонати от различни материали - керамика, камък, бронз, злато и сребро. Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля.

Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние.

Основен акцент е керамиката. В специална витрина са отделени т.нар. "особени форми" на глинени съдове от некропола от Топола - форми, имитиращи скъпите съдове от благородни метали, присъстващи в съкровищата и представителните гробни комплекси от епохата.

Сред най-интересните находки са: сребърният потир от Нова Надежда, колективната находка коланни украси и солиди от Акалан, Турция, каната от сива пречистена глина от некропола при Нови пазар, глинената керемида с изображение на шаман от Мадара и съдове от Вокил и Голямата базилика в Плиска, чашата на жупан Сивин от Велики Преслав, бронзовата розета със загадъчни знаци от Плиска, медальонът на Омуртаг от Велико Търново.

Изложбата завършва с оловен печат на княз Борис-Михаил - покръстителят, с който започва нов етап от историята и културата на Средновековна България.