В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост.

В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. Всички те са намерили място в традиционния ни календар. Това не е случайно, тъй като българите тачат паметта на своите покойници още от време оно. Не трябва да забравяме как нашите предци траки, славяни и прабългари са почитали своите мъртавци. Тези ритуали и обреди макар малко видоизменени са достигнали до нас днешните българи.

Самото название Задушница говори за характера на ритуалите, които се извършват на този ден. Всички ритуални действия, които се извършват са свързани с душите на умрелите. Сутринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На него ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се прикаждат от свещенника. Обредната храна се състои предимно от варено жито, тъй нареченото коливо и обреден хляб.

След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част я подават за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино. С него близките на починалите поливат гроба.

Характерното за този празник е , че на празничната трапеза за последен път присъстват ястия приготвени от месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.