Православната ни църква отбелязва големия празник Успение на Света Богородица.

Българският патриарх и Софийски митрополит Максим отслужи тържествена Света литургия в Троянския манастир по повод празника. Троянският манастир отбелязва на 15 август своя празник, съобщава Religiabg.com.

Първите следи от духовен живот в региона датират от 16-ти век или според някои дори още по-рано – от края на Втората българска държава (14-ти век), когато Троян е създаден.
Според манастирските хроники, пазаени от незнаен монах, Троянския манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава.
Отшелникът бързо печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети. По-късно той построява и черква, посветена на Светата Дева.
Специална грамота, издадена на 4-ти декември 1830 г. и подписана от Вселенския патриарх Костандий, дава на Троянския манастир желаната автономия с обявяването му като “ставропигиален” - това значи, че той бива освободен от пълномощията на ловекия епарх и става подчинен директно на Патриархата в Константинопол. Оттук нататък, манастира се разширява и се превръща в духовен и културен център.

Западноевропейският митрополит Симеон и Варненският и Великопреславски митрополит Кирил отслужиха празнична света литургия в катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна по случай празника на града.
Празнично литийно шествие с иконата на Св. Богогродица премина през центъра на морския град.

Врачанският митрополит Калиник е в Черепишкия манастир "Успение Богородично", който датира от Второто Българско царство - построен е по времето на управление на Цар Иван Шишман (1371-1393 г.)
В периода на османско владичество Светата обител е многократно разрушавана и опожарявана.
В края на 16-ти век е реконструирана от св. Пимен Софийски. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище.
Създадено е килийно училище, писани са и преписвани книги, жития и евангелия.
Оттогава датират реликви като Черепишкото евангелие, подвързано през 1512 г. със златни корици и украсено с библейски сцени, както и евангелието на монах Данаил и създадената от Якоб книга на апостолите.
През 1797 г. в "Успение Богородично" намира убежище св. Софроний Врачански.

По повод 110-та годишнина от строежа на храм "Успение Богородично" в с. Ново село Негово Високопреосвешенство Видинският митрополит Дометиян в съслужение с местни духовници отслужи тържествена Света Литургия. Смесен хор при катедралата "Св. Вмчк. Димитр" във Видин изпълни песнопения. След службата беше даден празничен обяд с томбола, средства от която ще бидат използвани за ремонт на храма.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище.
Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602).
Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.