За миналата година в България са произведени и изнесени като стоки или суровина 100 хиляди ценни кожи. Приходите в бюджета са за 3,5 млн.лв. Това обяви Владислава Господинова от организацията FUR EUROPE по време на кръгла маса на тема: "Отглеждане на американската норка за цени кожи в животновъдни обекти на територията на Р. България".
Събитието се организира от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Организацията обединява ферми за производство на ценни кожи, както и представители на цялата верига в Европа. По данни за миналата година Европа се нарежда на второ място след Китай по производство на ценни кожи с 42, 600 млн. произведени ценни кожи.
Секторът осигурява приходи в размер на 7 млрд. долара и около 60 хиляди работни места. За България секторът е сравнително нов, но се отчита неговият значим икономически потенциал. С произведените близо 100 хиляди ценни кожи страната ни се нарежда до Италия, Франция, Ирландия. Приходите се реализират от износа на завършен продукт под формата на дрехи и аксесоари и продажбата на кожите, които са обработени и изнесени като материал.
В Европа е разработена специална програма WelFur, която изследва благосъстоянието на животните, отглеждани във ферми. За съжаление по програмата у нас все още не са постигнати инвестиции, а за да бъдат в крак с иновациите производителите трябва сами да инвестират. По време на кръглата маса бе направен преглед на законодателната рамка на европейско и национално ниво.
Янко Иванов, директор на Център за оценка на риска по хранителната верига, организатор на събитието заяви, че целта на форума е да бъдат изготвени предложения към компетентните органи. В кръглата маса заявление за участие са направили 17 неправителствени организации, седем експерта от МЗХГ, МОСВ, БАН и от различни асоциации.
Д-р Мадлен Василева от Центъра за оценка на риска заяви, че при прегледа на законодателството, се установява, че то е твърде общо и единствената конкретика, която съществува на европейско ниво, България не е въвела. Съвета на Европа имал препоръка за животните с ценна козина, която е от 1999 г. и страната ни следвало да въведе това законодателство в националното си. Още през 1999 г. Съветът на Европа уточнява, че тези животни, които се отглеждат за кожа не са одомашнени.
Ако животно отглеждано за кожа принадлежи на вид, който не може да се адаптира към живот в клетка, то не следва да бъде отглеждано във ферми. "ЕС също има законодателство. В него няма никаква конкретика", посочи още д-р Василева. Норките се водят селскостопански животни, които се отглеждат в плен и за тях важат регламентите за умъртвяване и транспортиране. Има няколко регламента за забрана за забрана на търговия с кожи - кучешки и котешки кожи, както и забрана за търговия с кожи от тюлени, които са въведени в страните от ЕС.
Доклад от 2001 г. прави преглед, проучване на състоянието на индустрията за ценни кожи. Този доклад подчертава основни проблеми, открити масово във фермите в Европа - масово разпространение на ненормално поведение, развивано точно заради отглеждането на непригодни клетки, изразяващо се в агресивно поведение, повтаряне на стереотипни движения, дъвчене и самораняване, изразяващо се в дъвченето на собствените им опашки, изяждане на поколението и други форми на самооагресия, самонаряване, зъбни проблеми, глухота или слепота, развивана заради селекцията на индустриално ниво.
При боравенето с тези животни, те изпитват силен стрес, проявяват агресия при улавяне от хора. В доклада се констатира още, че регламентът за умъртвяване със смъртоносна инжекция не се прилага навсякъде, тъй като тя е скъпа. Самите ферми пък в индустриален мащаб се явяват замърсители на околната среда от торовете и фракциите на парникови газове. Василева заяви, че като цяло при прегледа се установява, че производството на кожи е изключително неефективно и енергоемко.
Силвия Пеева, ветеринарен лекар заяви, че е необходимо разработването на Програма за профилактика и надзор, която да обхваща основните заболявания представляващи риск за здравето на норките и за човека във фермите, където се отглеждат. Програмата следвало да бъде одобрена от Българска агенция по безопасност на храните.
Borneo
на 25.10.2017 в 13:57:30 #2Присъединявам се към призива на Маринела да не се купуват кожи и изделия от тях, независимо къде са до/У/бити.Твърдението, че в сектора работят 60 хиляди е само............твърдение на една кака.Сигурно е включила самите животни и крайният клиент при употребата на месото.
marinela-hadzhidimitrova
на 25.10.2017 в 12:45:50 #1Категорично се обявям против отглеждането на животни за кожи!Има достатъчно суровини в промешлеността от които може да се произведе всичко.Моля Ви,хора,не купувайте нищо произведено от единствената дрешка на което и да е животно!