За миналата година в България са произведени и изнесени като стоки или суровина 100 хиляди ценни кожи. Приходите в бюджета са за 3,5 млн.лв. Това обяви Владислава Господинова от организацията FUR EUROPE по време на кръгла маса на тема: "Отглеждане на американската норка за цени кожи в животновъдни обекти на територията на Р. България".

Събитието се организира от Центъра за оценка на риска по хранителната верига. Организацията обединява ферми за производство на ценни кожи, както и представители на цялата верига в Европа. По данни за миналата година Европа се нарежда на второ място след Китай по производство на ценни кожи с 42, 600 млн. произведени ценни кожи.

Секторът осигурява приходи в размер на 7 млрд. долара и около 60 хиляди работни места. За България секторът е сравнително нов, но се отчита неговият значим икономически потенциал. С произведените близо 100 хиляди ценни кожи страната ни се нарежда до Италия, Франция, Ирландия. Приходите се реализират от износа на завършен продукт под формата на дрехи и аксесоари и продажбата на кожите, които са обработени и изнесени като материал.

Веганите настояват за тотална забрана на кожодерската индустрия у нас

Веганите настояват за тотална забрана на кожодерската индустрия у нас

Животновъдната индустрия е най-отговорна за замърсяването на планетата

В Европа е разработена специална програма WelFur, която изследва благосъстоянието на животните, отглеждани във ферми. За съжаление по програмата у нас все още не са постигнати инвестиции, а за да бъдат в крак с иновациите производителите трябва сами да инвестират. По време на кръглата маса бе направен преглед на законодателната рамка на европейско и национално ниво.

Янко Иванов, директор на Център за оценка на риска по хранителната верига, организатор на събитието заяви, че целта на форума е да бъдат изготвени предложения към компетентните органи. В кръглата маса заявление за участие са направили 17 неправителствени организации, седем експерта от МЗХГ, МОСВ, БАН и от различни асоциации.

Д-р Мадлен Василева от Центъра за оценка на риска заяви, че при прегледа на законодателството, се установява, че то е твърде общо и единствената конкретика, която съществува на европейско ниво, България не е въвела. Съвета на Европа имал препоръка за животните с ценна козина, която е от 1999 г. и страната ни следвало да въведе това законодателство в националното си. Още през 1999 г. Съветът на Европа уточнява, че тези животни, които се отглеждат за кожа не са одомашнени.

Екоактивисти: 100 хил. норки у нас се отглеждат в лоши условия; норковъдите отричат

Екоактивисти: 100 хил. норки у нас се отглеждат в лоши условия; норковъдите отричат

Възмутени потребители в социалните мрежи

Ако животно отглеждано за кожа принадлежи на вид, който не може да се адаптира към живот в клетка, то не следва да бъде отглеждано във ферми. "ЕС също има законодателство. В него няма никаква конкретика", посочи още д-р Василева. Норките се водят селскостопански животни, които се отглеждат в плен и за тях важат регламентите за умъртвяване и транспортиране. Има няколко регламента за забрана за забрана на търговия с кожи - кучешки и котешки кожи, както и забрана за търговия с кожи от тюлени, които са въведени в страните от ЕС.

Доклад от 2001 г. прави преглед, проучване на състоянието на индустрията за ценни кожи. Този доклад подчертава основни проблеми, открити масово във фермите в Европа - масово разпространение на ненормално поведение, развивано точно заради отглеждането на непригодни клетки, изразяващо се в агресивно поведение, повтаряне на стереотипни движения, дъвчене и самораняване, изразяващо се в дъвченето на собствените им опашки, изяждане на поколението и други форми на самооагресия, самонаряване, зъбни проблеми, глухота или слепота, развивана заради селекцията на индустриално ниво.

При боравенето с тези животни, те изпитват силен стрес, проявяват агресия при улавяне от хора. В доклада се констатира още, че регламентът за умъртвяване със смъртоносна инжекция не се прилага навсякъде, тъй като тя е скъпа. Самите ферми пък в индустриален мащаб се явяват замърсители на околната среда от торовете и фракциите на парникови газове. Василева заяви, че като цяло при прегледа се установява, че производството на кожи е изключително неефективно и енергоемко.

Силвия Пеева, ветеринарен лекар заяви, че е необходимо разработването на Програма за профилактика и надзор, която да обхваща основните заболявания представляващи риск за здравето на норките и за човека във фермите, където се отглеждат. Програмата следвало да бъде одобрена от Българска агенция по безопасност на храните.