Комисията за защита от дискриминация - КЗД постанови в свое решение, че чрез разпоредбите на чл. 164б от КТ и кореспондиращия му чл. 53а от КСО се допуска по-неблагоприятно третиране на всички осиновители на деца над 5-годишна възраст, което представлява непряка дискриминация на основата на признака "възраст".
Жалбоподателката счита, че нормите на чл. 164б от Кодекса на труда и чл. 53а от Кодекса за социално осигуряване представляват форма на дискриминация по признак "възраст" спрямо осиновителите на деца над 5 години, доколкото посредством въпросните разпоредби е въведено правото на отпуск при осиновяване на дете и правото на ползване на парично обезщетение по време на този отпуск единствено по отношение на осиновителите на деца до 5-годишна възраст, но не по-късно от навършване на тази възраст. Жалбоподателката моли Комисията за защита от дискриминация да реализира своите правомощия.
В своето писмено становище процесуалният представител на Министерския съвет (заинтересована страна) счита подадената жалба за неоснователна. Заявява, че "...посочените разпоредби на чл. 164б от КТ и чл. 53а от КСО са приети именно с цел да се осигури необходим адаптационен период след осиновяването, базиращ се на непосредствено и лично общуване с осиновителите, за да бъде преодолян периодът преди това и детето да свикне с новите социално битови условия, новата среда и семейството. Този период е необходим и за осиновителите, които също имат нужда от адаптация и привикване към всички особености на осиновеното дете. Именно за да могат да бъдат изградени едни пълноценни родителски отношения, е необходимо овъзмезден период на майчинство, в който майката-осиновителка да бъде спокойна, че времето и вниманието й са подчинени на детето".
Процесуалният представител на Министерския съвет твърди още, че не е налице дискриминация, тъй като след навършването на 5 години детето следва да посещава група за предучилищна подготовка и в този смисъл осиновителите на дете над 5 години и осиновителите на дете между 2- и 5-годишна възраст не са в сравнимо сходно положение.
Министърът на труда и социалната политика (ответна страна) също счита подадената жалба за неоснователна. Посочва, че едно от условията, при които се ползват всички видове отпуски и обезщетения, свързани с отглеждането на децата, независимо дали те са рождени или осиновени, е децата да не посещават детско заведение.
Заседателният състав по преписката сочи, че според постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения.
С разпоредбата на чл. 164б, ал. 1 от КТ "работничка или служителка, която осинови дете, навършило 2-годишна възраст, при условията на пълно осиновяване, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст".
През време на този отпуск на осиновителката (осиновителя) се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон (чл. 164б, ал. 6 КТ). "Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, което има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск и ползва отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст при условията на пълно осиновяване, има право на обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 за срок от 365 дни, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст" /чл. 53а, ал. 1 КСО/.
Настоящият състав счита за необходимо да посочи, че с разпоредбите на чл. 14 и на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, държавата има задължение да закриля децата, а заедно с това и да подпомага родителите при изпълнение на техните права и задължения, свързани с отглеждането и възпитанието им. В такъв контекст могат да бъдат посочени и множество международни актове, по които България е страна, а в случая и чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето.
Закрилата на децата, без оглед на това дали са осиновени или рождени, следва да бъде висша цел във всяко демократично и модерно общество. При осиновяването на дете един осиновител встъпва в две фундаментални за обществото функции. От една страна той се превръща в родител, а от друга създава условия за подкрепа на една от най-уязвимите групи в обществото - изоставените деца.
С оглед на това съставът намира, че осиновителите и осиновените следва да се ползват с максимална обществена подкрепа, тъй като това кореспондира с фундаменталните нужди на обществото и с духа на Конституцията. Когато един осиновител приеме в семейството си дете над 5-годишна възраст, той няма да отдели по-малко време, енергия, любов и отдаденост за това дете, отколкото осиновител на дете под 5-годишна възраст.
Допълнително детето в по-зряла възраст може да се каже, че ще има нужда от дори по-голяма подкрепа заради по-дългото време, прекарано извън функционално семейство. Факт е, че децата над 5-годишна възраст са включени в образователната система, но не може да се подмине обстоятелството, че едно осиновено дете над 5-годишна възраст, ако бъде "механично" въведено в системата на образованието, без да се осигури възможност на осиновителите да осъществят контакт и да изградят доверителни отношения с него, това би поставило детето в условията на повишен стрес.
Поради това може да се каже, че от привидно неутралните разпоредби на КТ и КСО има осъществен акт на непряка дискриминация по отношение на определени категории родители във връзка с възрастта на тяхното дете.
Ако се приеме тезата, че с така приетия законодателен подход се цели решаване на проблемите с деинституционализацията на децата, настанени за отглеждане в специализирани институции на държавна издръжка, и намирането на адекватни механизми за тяхното адаптиране и социализиране и стимулиране на осиновяването на деца и особено на деца над 5-годишна възраст, то моралният ангажимент, поет от определени лица чрез вземането на решение за осиновяване на дете следва да бъде толериран от държавата.
Воден от гореизложеното, ПЕТИ специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация решава:
УСТАНОВЯВА, че чрез разпоредбите на чл. 164б от КТ и кореспондиращия му чл. 53а от КСО се допуска по-неблагоприятното третиране спрямо всички осиновители на деца над 5-годишна възраст, което не съответства на регламентираната в чл. 2, т. 2 от ЗЗДискр. цел на закона и по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. представлява непряка дискриминация на основата на признака "възраст".
ПРЕПОРЪЧВА на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр. на министъра на труда и социалната политика и на Министерския съвет на Република България с оглед постигане на съответствие със законодателството за предотвратяване на дискриминация, да предприемат такива общи и специални мерки с оглед ангажиментите на Република България като страна по Конвенцията на ООН за правата на детето, с които да създадат условия за изравняване на възможностите на осиновителите на деца над 5 години с тези на осиновителите на деца на възраст под 5 години с оглед спазване висшите интереси на детето.
USD
CHF
EUR
GBP
