Много стратегии и програми, а работещите българи продължават да не учат

Действията на министерствата на труда и социалната политика и на образованието и науката във връзка с нарастващата нужда от придобиването на нови знания и умения, преквалификация и обучение през целия живот не са достатъчно ефективни. Това гласи анализ на Сметната палата за професионалното обучение за възрастни.

Според тях ефективността на процеса зависи не само от публичните власти, но и от нагласите, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите граждани за значимостта на процеса за учене през целия живот.

Въпросът е от изключителна важност за развитието на страната. Навлизането на информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.

COVID-кризата показала, че чиновниците ни не се справят с компютрите

Критична слабост е липсата на подготвени кадри в държавната администрация

Например, дигиталните умения вече са ключови за работната сила. Индикаторите за дигитални умения на ЕВРОСТАТ включват дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения. По тези показатели България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз. Данните за 2019 г. показват още, че разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а средно за Европа е 14 процентни пункта.

При одита е установено също, че през 2019 г. България е на предпоследно място от страните в ЕС по показателя дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти.

Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г., което може да окаже негативно влияние върху управлението на политиките за обучение, включително професионалното обучение на възрастни.

В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване.

Едва половината читалища имат компютри и интернет

246 читалища са създадени в България за последните 5 години

Няма обективна картина на специалностите с очаквани дефицити, тъй като има трудности при разработването и актуализирането на списъците на специалностите от професии с очакван недостиг.

Проблемът за постигане на качество на трудовите ресурси се усложнява и заради остаряването на населението. Прогнозите на НСИ показват, че до 2080 г. населението на България ще намалее с близо 30 на сто, а делът на населението над 65 г. ще достигне до 29,4 на сто. Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Планираните обучения за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът по този показател през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което е индикатор за неефективност на действията по изпълнение на политиката.

Академичната година, която влезе в дигиталния свят и откри сапуна и топлата вода

"Колеги, чуваме ли се?"

Основните бариери пред участие в обучения са липсата на смисъл за по-възрастните, на време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия. Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.

Обученията за възрастни не са използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда.

Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно планиране на обученията.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество. От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 препоръки на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.