Сензационно откритие - бобри в река Марица в Пловдивско.
Новината за двата намерени, за съжаление, мъртви представители на този вид разбуни както социалните мрежи, така и научните среди у нас, съобщава БНТ.
Видът е изчезнал от българската фауна преди над 150 години и едва през 2020 г. в река Дунав популацията отново е частично възстановена.
Дали намерените умъртвени животни са бобри, как са мигрирали от Северна в Южна България и има ли още екземпляри някъде по поречието на реката - тези въпроси си задават всички любители на животинския свят у нас.
Докато шофирал в близост до пловдивското село Милево, Георги Биков се натъкнал на изненадваща находка на пътя.
"Първоначално ми се стори, че е много голяма нутрия, блъсната на пътя, и намалих да видя за какво става въпрос и когато обърнах внимание - гледам опашката плоска. Зооинженерство следвам в Аграрния университет. Доста знам за животните и на пръв поглед разбрах, че е нещо различно", коментира той.
В село Милево хората недоумяват как животното се е оказало блъснато на пътя, тъй като до момента в района няма сведения за наличие на бобри.
Кметът на Милево Асен Попов посочи, че преди няколко дни в района е намерен още един прегазен екземпляр.
Директорът на зоопарка в Пловдив д-р Венцеслав Петков потвърди, че намерените бозайници са бобри.
"100% това, което видях аз на снимките, е бобър. Събитие, което можем да наречем и сензация. Сензация - защо, защото означава, че природната обстановка така се е попроменила вече или стабилизирала по-скоро, че тя позволява възвръщането на този иначе доста чувствителен заради човешкия натиск вид", изтъкна той.
Бобрите са застрашен от изчезване вид. Последното документирано тяхно местообиталище в страната е река Черни Лом, край русенското село Табачка. Популацията се разраства, след като през 2020 г. за първи път след 150 години бобрите отново за завръщат по българските земи.
Зоолозите смятат, че бобрите са мигрирали от Русенско в Горнотракийската низина заради естествени инстинкти.
"Дивите животни нямат план какво да правят, за тях инстинктите са водещи и когато една територия вече е заета, се предполага, че видът и популацията, разраствайки се, трябва да увеличава тази територия - от влажна зона във влажна зона, не е толкова трудно да се премине, срокът не е толкова малък все пак - пет години", обясни Петков.
Животните и първоначалните проби от местата, на които са били намерени, вече са предоставени за анализ на екип от Националния природонаучен музей в София.
USD
CHF
EUR
GBP