Най-голямото бедствие, пред което се изправят населените ни места в планините, е обезлюдяването. В 25 на сто от планинските села и градове в България няма деца на възраст под 14 години. В 12 на сто от населените места в тези райони пък изобщо няма млади хора под 40 години. В 7 на сто от планинските населени места всички жители са на над 60-годишна възраст. Това показва изследване за ситуацията в планинските региони на България, поръчано от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Евродепутатът ни Илияна Йотова има идеята за написване на бъдещо европейско общо законодателство, което да толерира планинските региони.

„Пари, инвестиции, околна среда, демография, работа са петте думи, които трябва да бъдат вкарани в планинските региони", обобщи исканията си Йотова на дискусия на тема „Планините - неоцененото богатство на Европа: Европейски политики за развитие на планинските региони" в Дома на Европа у нас.

Проучването води и до стряскащия извод, че селищата с под 100 жители вече представляват 42% от всички селища в планинските райони, което пък е със 7% повече само за десет години.

За живота в планинските села и градове говорят и данните за социалната им структура. В 35% от тези места у нас вече няма постоянно присъствие на лекар. Преди в 18% от тях е имало поликлиника, но вече няма. В 20 на сто от тях няма аптека, в 23 на сто пък хората няма къде да отидат на зъболекар.

Не по-добра е картината и по отношение на образованието. В 22 на сто от планинските ни села и градове преди е имало детска градина, а сега няма. В 33% от тези места вече няма училище до 8-ми клас, а в 10% - вече няма средно училище.

Тежки е ситуацията и по отношение на комуникациите и на инфраструктурата в и до тези планински райони у нас. До 19 населени места изобщо не може да се стигне с кола през зимата.