Свлачището край пътя между Смолян и Пампорово остава активно, съобщават bTV и Нова телевизия.
Ситуацията в района остава сериозна. Тази сутрин по обходните маршрут през проходите Рожен и Превала вали сняг. Пътищата в Родопите са труднопроходими. Автомобили с летни гуми са били блокирани. Пътищата до Чепеларе, Пампорово, Рожен и Стойките са заснежени. На място е изпратена почистваща техника.
"Пътищата не са почистени. Ситуацията е сериозна. АПИ не си върши работата. След малко ще сигнализирам на 112. Надявам се в следващите дни АПИ да положи необходимите усилия, за да могат двата обходни маршрута да поемат трафика", заяви областният управител на Смолян Зарко Маринов.
Той каза още, че по пътя през село Стойките също има свличане. "Движението там е само в едната лента заради пропаднала подпорна стена. Щом има обходен маршрут, е добре той да бъде прегледан", посочи Маринов. Още утре сутрин той ще изпрати доклад до министър-председателя, в който ще предложи мерки.
Въпреки оценките, че няма проблем с язовирната стена вследствие на голямото свлачище в района на пътя между Смолян и Пампорово, областният управител ще поиска да бъде извършена проверка и от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Той настоява и за цялостно обследване на района от Геозащита-Перник.
Геологът доц. Стефан Велев обясни, че свлачището със сигурност още е активно, но не със същия интензитет. "Това е процес, който не свършва рязко. Той ще приключи някога, но това ще стане постепенно", уточни специалистът. Според него е възможно извършването на ппревантивна оценка на риска в такива райони. "Все по-често наблюдавам неправилно взети превантивни мерки, неправилно укрепени склонове и някакъв късмет засега, че не се е случил фатален инцидент", заяви доц. Велев.
По думите му има три фактора за активирането на подобно свлачище. "Единият е преовлажняване на почвения слой. В резултат на това преовлажняване почвата от твърдото си състояние преминава в пластично състояние и започва да "тече". А за да тече, е необходим наклон - това е вторият фактор, който там го има. И третият фактор е достатъчно гладка повърхност, която да предостави възможност на тази маса посредством наклона да започне да се стича надолу. Преовлажняването е основен фактор. Тоест, при едно обезопасяване на такъв тип свлачище, освен подпорните съоръжения, които се изграждат, поред мен тук липсва подходящ дренаж на водите, така че да не се стигне до това преовлажняване на почвения слой", посочи Стефан Велев.
Деформациите могат да продължат месеци наред, смята инженер-геологът доц. д-р Кирил Ангелов, който е сред най-запознатите с района специалисти и е работил по укрепването на свлачището там преди около 20 години. По думите му засегнатият участък е около 70 метра, а свляклата се земна маса е приблизително 5000 кв. метра. Властите продължават да търсят решение на място, като поддържат постоянна връзка със специалисти.
"Всички свлачища в такъв период обикновено са активни. И тази активизация ще продължи вероятно месеци наред. Тоест - ще има деформации, но те ще бъдат по-малки, по-ограничени. И да се надяваме да затихнат", заяви доц. д-р Ангелов.
Той отбеляза, че районът е бил обследван още преди две десетилетия, когато също са регистрирани сериозни проблеми. "Тази пукнатина тогава се показваше като пропадане на пътя около 4 см. Коса пукнатина. Тя още тогава се формираше и беше най-силно развита. Не можеше да се прави нищо - пътят беше прекъснат", обяви специалистът.
Тогава е била приложена анкерно-пилотна система за укрепване. "Ние започнахме укрепването с така наречената анкерно-пилотна система. Тоест пилоти с тръби, които се запълваха с бетон. Обединяваха се горе с тази греда и анкери под 15 градуса, които се забиваха", посочи Кирил Ангелов. Той посочи, че част от решенията са били импровизирани, но устойчиви. "Правихме със стари сондажни тръби, които обаче бяха много здрави и досега не са мръднали", уточни геологът.
Той каза още, че причините за новото активизиране на свлачището са комплексни. "Факторите, които формират свлачището, са няколко. Първата е геоложкият строеж. Този участък се отличава с дебела изветрителна кора. Това създава условия за формирането на глини, в които е много подходящо формиране на свлачищни повърхнини", заяви доц. Ангелов. Като допълнителен фактор той посочи климатичните условия. "Факторите, които допълнително влияят, са хидрогеоложките условия или климатичните фактори, като силните дъждове. Имаме цяла зима почти сняг, който се топи и това води до просмукване в почвата", обясни експертът.
Той каза още, че подобни свлачища могат да се появят внезапно. "Тези свлачища се формират почти внезапно. След едно водонасищане и дълго време, граничното равновесие настъпва много бързо и изведнъж се появяват пукнатини", посочи Кирил Ангелов. По думите му при навременни сигнали е възможно да се предприемат превантивни мерки. "По редица белези тези свлачища може предварително да бъдат фиксирани. Това е задача на нашите геозащитни формирования", каза той.
Доц. д-р Ангелов коментира и перспективите за възстановяването на пътя между Смолян и Пампорово: "Аз считам, че при оптимална организация укрепването е от порядъка на 5-6 месеца. Но финансирането и организацията също изискват време."
По думите му могат да бъдат приложени отново вече доказаните методи. "След като сме успели петкратно да установим ефективността на тези съоръжения, смятам, че и сега по същия начин ще го направят", отбеляза специалистът. Той не изключва и алтернативи като мост или тунел.
USD
CHF
GBP
