Днес празнуваме Деня на българската просвета и култура.

24 май е официален празник от 1990 г.

За първи път се отбелязва на 11 май 1851 г. по инициатива на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.

Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.

Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На следващата година - 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго честваните празници в държавата ни.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на химна, познат с първия си стих `Върви, народе възродени`. Химнът е озаглавен `Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи` и включва 14 куплета.

Панайот Пипков създава през 1900 г. музиката към химна.

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви

С книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,

в световните борби върви,

От длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

едно със другите славяни

кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещенни старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет...