От 12 март, екип на ФДФФ, част от проект "Нов живот за лешоядите", става свидетел на измиране на почти цялата новосъздадена колония белоглави лешояди в района на Кресненското дефиле, съобщават от Зелени балкани.

Досега има намерени 5 мъртви и един в тежко състояние белогалви лешояди - Gyps fulvus. Това е само малка част от очевидно липсващите птици и броят на отровените ще надмине 15 - 20, част от които са и почти всички двойки, които за първи път започнаха гнездене през тази година.

Проблемът е сериозен, защото макар и забранено, е установено използването на отровни примамки за хищници. В района спокойно се говори за това и не малко животновъди го намират за логично решаване на проблема им с вълците, коментират еколозите.

Природозащитниците апелират към институциите, медиите и гражданите за популяризирането на проблема и предприемането на спешни мерки за неговото решаване.

Първо гнездо на белоглав лешояд в Централен Балкан

Първо гнездо на белоглав лешояд в Централен Балкан

Гнездото е на земята - необичайно за тези птици

"Не е нормално 60 години, след като е изчезнал от този район, поради употребата на стрихнин за унищожаване на хищници, след дългогодишни усилия и инвестиране на много средства и усилия белоглавият лешояд да изчезне отново поради същата причина - залагане на отровни примамки за хищници (примитивна, но най-вече незаконна и абсолютно неморална практика)" коментира председателя на ФДФФ.

Всичко започва на 12 март, когато Екип на НП "Пирин" начело с охранителя на резерват "Тисата", открива белоглав лешояд в безпомощно състояние на територията на резервата. Повикан е ветеринар, според него, най-често използваната отрова за кучета и хищници в района е Ланат, който е от групата на карбаматните пестициди. Не е установено нищо, поради което екипа се успокоява, че не става дума за отрови и занася птицата в Центъра на ФДФФ в Ракитна.

На 13 март се получава информация за намерен умрял белоглав лешояд в землището на гр. Кресна. РИОСВ - Благоевград, свика комисия с участието на представители на БАБХ и полицията, която да разследва случая на терен. Получени са данни за отровена лисица и е направена проверка с надеждата да бъде открита и обезопасена опасната примамка. Направен е мониторинг на колонията на лешояди с оглед на това да се оценят щетите от използването на отровите. Установени са 23 птици, което е доста по-малко отколкото трябва да бъдат (50 - 60), но заключенията на екипа не са окончателни, тъй като е възможно част от птиците да са на местата за нощуване.

На 14 март е осъществена съвместна проверка с представители на ФДФФ, БАБХ, РИОСВ, МВР - Сандански, кметският наместник на с. Ощава, представител на Община Кресна, и представители на полицията в Кресна. Направено е обследване, документални снимки и е попълнен протокол от проверката. Изпратена е проба до токсикологичната лаборатория на Националния научнодиагностичен ветеринарномедицински институт в София.

На 20 март от токсикологичната лаборатория обявават, че пробата е положителна за единствения направен анализ ФОС/КАРБ. Открит е още един умрял лешояд.

На 21 март екип на ФДФФ отива на място и намира, освен лешояда, за който е получен сигнал, още една птица. И двата са умрели най-вероятно на предния ден. Отново е свикана комисия от РИОСВ, БАБХ, но полицията отказва да дойде. Директорът на НП "Пирин" и други представители на парка са на място и съставят протокол. И двете птици имат вътрешни кръвоизливи. Изпратени са проби за анализ в НДНИВМИ в София.

На 23 март екипа на ФДФФ наблюдава мъртъв лешояд на скалата над Ханчето в Кресненското дефиле. На 24 март са открити мъртви гарвани - гробари около площадката за подхранване на лешояди на Денчов Чукар при село Ракитна.

На 25 март пастир на животни, открива до село Ракитна умрял белоглав лешояд със синя крилна марка с буква "С". На 26 март екипът на ФДФФ получава сигнал, че ловци са намерили умрял вълк над с. Сушица. Имат съмнения за отравяне.

На 27 март вече не се наблюдават белоглави лешояди в Кресненския пролом. Останали са само двете птици, които мътят яйцата си. Наблюденията посочват, че пъртньорите им не ги сменят и не им носят храна, защото вероятно са били отровени.

Вероятно това, че мътенето ги фиксира в гнездата им, ги е спасило да не отидат и те да се хранят на отровената мърша. Точно в този момент едното от яйцата се излюпва.

Екипа на ФДФФ не взема новоизлюпеното малко от гнездото (макар да е наясно, че скоро ще умре от глад), за да остане женската птица максимално дълго в гнездото и така евентуално да избегне отравяне, ако примамката все още е на терен.

Припомняме че миналият октомри, екип за борба с отровите от Гърция се включва в търсенето на опасни примамки в района на Кърджали.

Поводът е поредният случай на открито отровено диво животно. Ловци са открили трупа в землището на крумовграското село Стражец.

И гърци помагат да търсене на отровата в Източните Родопи

И гърци помагат да търсене на отровата в Източните Родопи

Ловци откриват нови трупове на отровени животни

Тогава отново отрови убиваха животни в Източните Родопи, което е не само незаконно, но е и изключително опасно. Жертва на тези капани бяха 14 животни. В началото на октомври екип на Зелени Балкани, БДЗП, РИОСВ Хасково и полиция намериха заложени отровни примамки и жертви край с. Стражец.