Отмина ли историческият пик на икономическата тревога? Под това заглавие изследователите от "Галъп интернешънъл болкан" представят данните от последното си проучване на общественото мнение в началото на годината с фокус върху икономиката и очакванията на българите за личните им финанси.

Масовите опасения за икономиката на страната, тревогите от инфлацията и личните пари показват признаци на спад в началото на 2023 г., макар и да остават исторически високи. Пикът на тревогата е отминат и ако войната и ново повишение на цените не отбележат нов пик, изследователите от "Галъп интернешънъл" смятат, че зимата ще бъде премината с повече страхове, отколкото с реални проблеми.

И макар и все още по-голяма част от българите да са разтревожени и песимистми за предстоящото - 55,3% очакват общото икономическо положение да се влошава, те вече са по-малко от тревожните през есента на миналата година - 63,2%.

Расте - от 16,8% на 22,4% очакването да няма промени. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение.

Снимка 604538

Източник: Галъп интернешънъл

Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване, макар и при запазена фонова тревога. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40,7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите "ще остане същото" - от 22,7% на 30% - а плахо съживяване се наблюдава дори и при очакванията за подобрение - при 8,4% през есента, сега 11,1% вярват в това.

Пандемията и политическата криза, започнала през 2020 г., промениха картината отчетливо в негативна посока, но сега вече личат първи признаци на възможно разведряване.

Влиянието на политически фактори въобще често се наслагва върху самите обективни икономически и финансови фактори. Смените във властта, например, нерядко водят и до повишаване на позитивните оценки и очаквания за икономиката и личните пари. Тези начални кредити на доверие постепенно се изчерпват в хода на мандатите. В края на мандатите обикновено се натрупват отрицателни оценки.

Снимка 604539

Източник: Галъп интернешънъл

От "Галъп" правят и сравнения с данните, с които разполагат за нивата на тревожност на българите от началото на века. 

Тревогата за икономиката, от която като че ли България сега излиза, е била през 2022 г. на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на новата тогава политическа енергия в лицето на Бойко Борисов. Но после тревогата се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка.

Именно в края на първия мандат "Борисов" обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%.

Например, един от малкото пикове на оптимизъм за парите на страната и оптимизъм за собствените пари в последните десетилетия идва отчетливо с изборите през лятото на 2001 г., довели на власт Симеон Сакскобургготски. Този начален "бонус" бързо е изчерпан, но позитивните икономически резултати на страната ни в предприсъединителния период довеждат до плавен ръст. По-късно и той се амортизира, за да се стигне и до преминаване на границата от 60% тревога за икономиката на страната и близо под 50% - за личните пари, по време на глобалната криза.

Протестите в началото 2013 г., които доведоха до слизане от власт на тогавашното правителство на Борисов, явно повишаваха усещането за добра перспектива за промяна и това бе свързано с моментен спад на тревогата.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп интернешънъл болкан". Последното изследване е проведено между 12 и 20 януари 2023 г. сред 808 души чрез пряко интервю "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.