Светата Православна църква празнува тази неделя своя рожден ден - празника Петдесетница. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Света Литургия.

По този повод в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" от 9.30 часа лично Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим ще оглави Божествена Света литургия. На Петдесетница храмов празник има и румънската църква „Света Троица", в София, където Божествената Света литургия ще бъде отслужена от Негово преосвещенство Маркианополски епископ Константин, в съслужение с гост от Румънската патриаршия и официалния представител на Румънската православна църква в България отец Нелуцу Опря.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика.

Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.

В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Дванадесетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в Сионската горница, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос в.

Там те пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос. Сред тях били и други вярващи - всичко сто и двадесет души.

В десет часа сутринта (третия час по еврейско време), настанал голям чул шум от небето. Като че ли вихрушка се спуснала над къщата, дето били събрани.

И "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деян. 2:2-3).

Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.

"Но никой не бива да си мисли - поучава св. Лъв Велики, - че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух".

Тъй простите галилейски рибари били умъдрени, духовно просветени в разбиране на истините на вярата. Това им дало бодрост, сила и мъжество да идат по всички краища на света за проповед на Евангелието, с готовност да отдадата и живота си за вярата Христова.

След този ден апостолите установили празника Петдесетница и наставили християните да възспоменават Светия Дух всяка година.

Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

В молитвите на този ден измолваме също Господ да помене всички починали наши родители и братя. На Великия прокимен: "Кой Бог е велик като нашия Бог? Ти си Бог, Който вършиш чудеса." - от олтарните двери се хвърля орехова шума към богомолците.