В периода на подготовка за редовната Национална мюсюлманска конференция (РНМК), която е свикана на 24 януари, и с оглед на активните политически процеси и коментарите, които се появяват, от Главното мюфтийство разпространяват декларация, с която се противопоставят на всяка една "неправомерна намеса" на името на Мюсюлманското изповедания и ръководните му органи.
"Ние сме длъжни да опровергаем внушенията, че Мюсюлманско изповедание има отношение към случващото се в сферата на политиката", заявяват от Мюфтийството.
„Свободните артикулации и внушения в общественото пространство по отношение на Мюсюлманско изповедание създават недействителен образ на институцията, който ние ясно и категорично опровергаваме с гореизложеното. Не приемаме обвиненията, че мюсюлманското изповедание е функция на една или друга политическа сила и категорично се противопоставяме на опитите да ни бъдат внушени функциите на политическо инженерство”, заявяват в декларацията, която е гласувана вчера.
От Главното мюфтийство декларират, че мюсюлманското изповедание е деполитизирана религиозна организация, имаща свой собствен дневен ред и ареал на действие. Основни цели на изповеданието са: качествена организация на религиозно-просветния живот на мюсюлманите в страната, осигуряване свободата на съвестта и убежденията, съблюдаване правата и свободите на гражданите и степента, в която ги прилагат.
В декларацията се описва подборно начина, по който е свикана редовната национална конференция и организацията за нея по устав, като от Мюфтийството изключват политическата намеса и призовават делегатите активно да участват във вземането на решения по време на конференцията.
От Главното мюфтийство заявяват още, че религията е висша форма на общение с Всевишния и не диференцира последователите си какъвто и да било признак” - с което се отричат твърденията, че се прави нарочен избор на делегати от циганските общности.
„Мюсюлманско изповедание е държавотворна институция, поставяща открито приоритетите и проблемите на мюсюлманите в страната”, заявяват още от Мюфтийството и изреждат възловите от тях:
- необходимост от акредитирано висше учебно заведение за качествено образование на религиозни кадри в страната;
- законосъобразните искания на мюсюлманската общност за връщане на завещаните от дедите им култово-религиозни храмове, иззети по време на комунистическия режим;
- навременната превенция от евентуални злонамерени и радикални вличния; ефективно и прозрачно управление на религиозните дела и тяхното представяне на разбираем език на общността.
"Ние смятаме, че проблемите на мюсюлманската общност биха се решили благодарение на далновидна политика, основана на европейските ценности и демократичните порядки. Единствено тогава бихме могли да заявим, че се чувстваме истински европейски граждани на България.