Фондация " За споделено родителство" води битка от години за въвеждане в българското законодателство на опцията за равноправно отглеждане на детето при условия на развод. Миналата седмица родители отново излязоха на протест пред Министерство на правосъдието с настояване законодателните промени да бъдат придвижени, тъй като от началото на година, когато те влязоха в Министерски съвет, следваща стъпка не е направена. Със Слави Несторов, председател на Фондацията, разговаря репортерът на News.bg Диляна Панайотова.

Г-н Несторов, защо е необходимо законово регламентиране на споделеното родителство?

Като родител и баща видях, че има много пропуски в Закона и в неговото прилагане. Има наложена практика в повечето европейски държави и е наложително тази промяна да я има и у нас, за да може децата да осъществяват емоционална и физическа връзка и с двамата родители. Това налага тази необходима промяна в Закона.

В каква посока са промените, които предлагате?

Промените, които предлагаме в проектозакон е да има оборима презумпция на споделено родителство. Това означава, че първо трябва да има опцията за споделено родителство, но това да бъде чрез оборима презумпция, защото винаги има изключения, когато единият родител в много тежки случаи няма необходимия родителски капацитет да поеме отговорността за отглеждането на детето. Повечето хора смятат, че споделеното родителство е разделяне времето на децата 50:50. Споделеното родителство означава, че децата 30-35% трябва да бъдат физически с единия родител, но двамата родители по равно да вземат важните решения за бъдещето на децата като например кое училище да посещават, какъв спорт да се практикува и тези решения да се вземат съвместно от двамата родители. Това означава споделено родителство, когато те участват съвместно във важните моменти за детето, а физически детето да е 30-35% с другия родител. Повечето изследвания показват, че това е минимумът необходимо време, което е необходимо детето да осъществи емоционална връзка с дадения родител.

Как виждате ролята на институциите в този случай? Къде ще е тяхната намеса?

Ролята на институциите, както повечето неща в държавата, е в правоприлагането. Това е, което липсва. В по-големият процент ощетени са бащите, но има и ощетени майки. По наши данни съотношението е 90:10- 10% са ощетените майки, 90% са ощетени бащите. Те нямат достъп и не виждат децата си и затова институциите трябва да помогнат за правоприлагането, за спазването на дадения режим, мерки и споразумения. Това в момента не се случва. Ние имаме работеща система. Системата на МВР е 24:7 и там има психолози, които могат да помогнат този процес да е по-малко травмиращ за детето. Децата са бъдещето на една държава и ако те са по-здрави емоционално и психически, ние ще изградим едно по-здраво общество.

Очаквате ли подкрепа за законопроекта в следващия парламент?

Ние входирахме законопроекта още в края на февруари, началото на март. Той е в Министерски съвет, но нямаше продължение. Бившият социален министър Иванка Шалапатова пое инициативата, но правителството падна и законът отново е в нищото. Сега се надявам, че повечето партии ще ни подкрепят, защото това е важна промяна в семейното законодателство, което трябва да осигури по-добро бъдеще за семейството и децата. Статистиката от 2010-2013 показва, че 70% от двойките се разделят в първите 5 години. Сега информацията при нас е, че 65% от двойките се разделят в първите 5 години, а 80% от тях изпадат в тежки родителски войни. А в тези войни се използват децата като оръжие заради жестоката емоция, която се получава при раздялата. Ако има такъв закон, детето ще е защитено , защото той ще посочва, че родителите имат споделено родителство и че и двамата трябва да присъстват в живота на детето. В момента законът е такъв, че преимуществено в над 99% се дават родителските права на майката.

Заложените параметри ще се отнасят за двойките в брак и за тези на семейни начала?

Да. Това, което забелязвам като практика в останалите държави като Франция, Израел, Гърция е, че след въвеждането на закон за споделено родителство войните между родителите намаляват драстично. В тази война няма печеливши. Винаги има поне трима пострадали - едно дете и двама родители, които са в опустошаваща емоциите война.