Проектът на Национална стратегия за детето е оттеглен и по него не се работи. Това заяви пред Нова министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
По никакъв начин чрез закони или нормативни уредби не се прокарват промени, които са разписани в стратегията, увери министърът.
Петков определи като несъстоятелно твърдението, че дете може да бъде отнето от родителите си заради дърпане на ухо.
Той обаче добави, че всеки гражданин има задължение да съдейства и сигнализира компетентните органи, когато по някакъв начин разбере, че дадено дете се нуждае от закрила. Всеки можел да подаде такъв сигнал, а оттам било работа на държавните органи да преценят дали наистина детето е подложено на риск и дали се нуждае от някакъв вид подкрепа - педагогическа, психологическа или друга.
По думите на министъра когато едно дете е подложено на риск, първите действия на органите били свързани с това да се избегнат случаите на изоставяне и детето да остане при родителите си.
Петков силно се надява, че воденият в последните месеци дебат ще успокои родителите. Целта на промените не била децата да се отнемат от биологичните родители, а да може детето да остане при тях и в много крайни случаи то да се отнема.
Това се решавало от съда, а не от Агенцията за закрила на детето.
USD
CHF
EUR
GBP
dimitar-ginchev
на 11.06.2019 в 20:05:06 #5Защо не дойдохте да слушате много малка част от казаното на пресконференцията http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_th48muar?fbclid=IwAR1geCc_GMnin5efm0mCLXT02DV8De4XEec3J6zj9ITICYl9dhYXwBTdzcs
Евтим
на 11.06.2019 в 16:33:36 #4С Постановление на МС No104/02.05.2019 г. беше изм. и доп. „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Нар.МС”). Предвиди се при всеки сигнал социален работник да изготвя социален доклад (чл.10(1)Нар.) – приложение 1 към Наредбата (3 стр.образец, препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Ще сме длъжни да го допуснем в дома си и да отговаряме/показваме всичко. БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!) – Нови ал. 3 чл. 11 Нар.: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)” – без коментар… – Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства (1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване(чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина. – чл. 19 (4) от Нар. се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая” – без коментар… Задължение за предоставяне на лични данни и всякаква информация и съдействие на частните „доставчици”, дори от държавни органи! – Чл. 81(1) ЗСУ: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.” „Доставчиците” обучават държавните служители как да „насочват” гражданите към техните услуги, а те са длъжни да участват в тези обучения (чл. 120-121 ЗСУ); информация за техните услуги ще има по всички учреждения и те ще „насочват” потребителите (чл. 82 ЗСУ) И правната помощ става социална услуга!: – § 1 ЗСУ т. 7. „Застъпничество“ по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.” – т. 8. „Посредничество“ по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности.” – Ако дете поиска социална услуга, „доставчикът” „няма право да му откаже”; ако е под 14 г уведомява ДСП, ако е над 14 г. – с негово съгласие уведомява родителите… (чл. 87 ЗСУ) Дори държавната политика се разработва и провежда с НПО (сякаш не знаем!) – Чл. 23 ЗСУ: „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.” Търсена е една всеобхватност на закона (т.е. на възможностите за намеса на НПО-та): за всички видове и възрасти: всички деца (чл.14(2) ЗСУ), родители, възрастни, хора с увреждания, под запрещение и т.н. предоставят се „резидентни” (т.е. домове), в домашна среда, в специализирана среда, дори „мобилни услуги” – „информиране, консултиране и обучение” по ясли, градини, училища, болници, места за лишаване от свобода, места за „подкрепа на деца с противоправно поведение”, „центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила” (чл. 17 (5) ЗСУ, чл. 136 ЗСУ) и т.н.
Евтим
на 11.06.2019 в 16:33:15 #3Петков говори в общи линии глупости - замазва очите на гражданите. През последните месеци се приеха промени в много закони (и се обнародваха в ДВ), които обслужват стратегията, улесняват намесата на (дори чуждестранни, без лиценз) НПО директно в3 семействата, без съдебни решения. Ето извадки, които ще публикувам в няколко поста: Става дума за намеса в личната сфера, която е недопустима и за пари. Например: Със измененията в ЗСУ се приеха (вече са обнародвани в ДВ) множество изменения и допълнения в 27 (!) закона, измежду които – Закон за закрила на детето, Семейният кодекс, Закон за защита от домашното насилие, Закон за здравето, Закон за предучилищното и училищното образование и мн.други Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми/НПО – „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ): те могат да бъдат както чуждестранни лица– чл. 30 т.2 ЗСУ :„физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство” така и чуждестранно финансирани (без ограничения!) – чл. 41, ал. 2 ЗСУ : „Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от: 1. европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.” нещо повече – законодателят е предвидил възможност такива чуждестранни НПО да нямат нужда дори от лиценз по българските закони и стандарти! чл. 30, ал. 3 ЗСУ: „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България”. Забележете дефиницията за „временно”: § 1. т. 36. „Временно предоставяне на социални услуги“ по чл. 31, ал. 3 е предоставяне на социални услуги за срок до 6 месеца в рамките на една календарна година.) (Защо е в червено Европейското икономическо пространство? Заради Норвегия!Защото по този закон включително и норвежката служба Барневерн ще може да оперира в България без да има лиценз! бел.публикуващия) Финансирането на тези частни „доставчици”/НПО става поне от три (законни) източника: 1. От държавния и общинските бюджети, 2. От такси от гражданите (които доставчика сам си определя -чл. 48(3)ЗСУ), 3. От чуждестранните им „спонсори” (чл. 41 ЗСУ). На тези частни доставчици се делегират множество доскоро държавни правомощия, измежду които: почти цялата дейност свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а в Закон за закрила на детето: ) при спорове за родителски права тяхното становище дали сте годни за родители ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК: „(1) Дирекция „Социално подпомагане“ представя доклади и становища в изпълнение на задължения по тази глава въз основа на становища, изготвени по нейно искане от доставчици на социални услуги” ще се намесват при родителски конфликти: чл. 138а (2) СК: „По искане на дирекция „Социално подпомагане“ доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях.” „Задължителни социални услуги”: Държавните органи „насочват” родителите към социални услуги, а те са длъжни да ги ползват (чл. 138а(3) СК: „По предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по тази глава съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.“ Мерки за „закрила на детето” се предоставят като социални услуги, вкл. задължителни чл.88(2) ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.” – Чл. 74(1) ЗСУ: Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето” – чл. 36д (3) ЗЗДетето: съдът насочва родителя-насилник към соц.услуги – чл. 4 (1) т. 1 и т. 5, чл. 20 (2 ), чл. 23 т. 2 от ЗЗДетето – мерки за закрила на детето=соц.услуги Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане извън семейството на дете само по сигнал (и анонимен) в рамките на 24 ч, само по преценка на соц.работник, без съдебно решение! (чл. 36 г (3) ЗЗДетето) (потвърждава/отменя се от съда чак след 1 месец! – чл. 27(1) ЗЗДет.) – Чрез ЗСУ се създадоха нови чл. 36а – 36 г в ЗЗДетето за бързи процедури по отнемане на деца по сигнали, като дефинициите за „дете в риск”, „насилие”, „експлоатация” и „риск от изоставяне” са изключително широки за тълкуване и зависят от субективната преценка на соц.работник (вж. §1 ЗЗДет., §1 ППЗДет., чл.4-6 Нар.МС)
Кастело Белведере
на 11.06.2019 в 12:03:30 #2Децата са най-важното богатство и те трябва да бъдат закриляни от обществото чрез държавните институции. Преекспонирането на несъществуващи проблеми чрез манипулации и всяване на страх и паника (интересно Кой има полза да клати държавата) наливат само вода в мелницата на псевдопатриотични, фактически неофашистки путинско-калашникови организации.
Джъстис
на 11.06.2019 в 11:41:55 #1Децата не са застрашени от родителите си. Водената политика накара хората да емигрират, политиката мачка хората и не и пука за съдбите им. И изведнъж се загрижили за децата...я стига. Чуйте само темите в новините- слушаме за проблемите на ЕС и на политическите партии, криминални новини и джендъри. Не, благодаря.