Националната гражданска инициатива за забрана добива на ценни кожи се опита да убеди депутатите в земеделската комисия да включат техните предложения в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Те искат да се въведе забрана за отглеждане, развъждане и умъртвяване на животни с цел добив на ценни кожи на територията на България.
По-специално, проектът е насочен към закриване на ферми за добив на ценни кожи от норки, лисици, чинчили, в които животните се отглеждат единствено за целите на кожухарската индустрия, без да се използва месото им за консумация от хората.
Темата не е чужда на Комисията по земеделие и храни. След като на 22 юни миналата година в Народното събрание беше внесена Националната гражданска инициатива с подкрепата на над 51 000 граждани, депутатите от тази и още две парламентарни комисии се запознаха с информацията и мотивите за исканата забрана. Въпреки че почти единодушно инициативата бе подкрепена и приета на комисиите, нито един депутат до момента не е внесъл предложението за разглеждане и гласуване в Народното събрание.
От Инициативния комитет споделят, че отварянето на ЗВД по гласуваните миналата седмица на първо четене промени за увеличаване на глобите за стопани на кучета без поводи и наморници е добър повод да се разгледат и измененията на текстовете, водещи до забрана на фермите за кожи, които да се обсъдят и гласуват едновременно с промените за глобите за кучешките стопани.
Тази стъпка би била възможност за компенсиране на бездействието на институциите, което е довело до забавяне на забраната с повече от година и е причина да бъде убито още едно поколение от стотици хиляди животни в България само за мода и суета, споделят още от Инициативния комитет.
Глобалната промяна в обществените нагласи към козината или така наречените "ценни кожи", кожа с косъм е все по-ясно изразена. Причините са много: екологични, социални, здравословни, етични.
Засилва се настроението срещу естествената козина и то пропорционално с осведомеността за реално случващото се в кожухарската индустрия.
Към момента, на пазара се предлага изобилие от алтернативи. Много от тях превъзхождат козината дори и в чисто качествено отношение. Все повече хора започват да осъзнават, че през 21-ви век не съществува никаква обективна потребност от нея, според представителите на инициативния комитет.
Днес сме свидетели даже на това, как големи магазини, търговски вериги и топ дизайнери един след друг се отказват от употребата на морално остарялата материя, допълват те.
Все повече страни предвиждат в законодателствата си промени, забраняващи или ограничаващи производството и търговията на кожа с косъм, аргументират се още вносителите.
С влизането им в сила, производителите на кожа, които не желаят да преустановят или адаптират бизнеса си, се опитват да преместят дейността си. И то именно в страните, където все още е позволена и където стремежът към печалба често се поставя над закона.
Официално в страната съществуват три ферми за американски норки. Две от тях функционират и в момента. Третата е с временно преустановена дейност.
Най-голямата от фермите за ценни кожи в България е тази в село Маджерито, обл. Стара Загора. Още с отварянето ѝ, фермата оповести амбициите си в рамките на две години да достигне капацитет от 400 000 животни годишно. Срещу фирмата има подадени множество жалби от неправителствени организации и от отделни граждани.
Жалби за неспазване на необходимите законови изисквания по отношение както на екологичните, така и на процедурни и технически норми.Въпреки нарушенията, исканията за прекратяване на дейността на фермата не са удовлетворени. В интернет има и петиция с над 22 000 подписа за затварянето ѝ.
Според Инициативния комитет тази ферма е причината България да е сред малкото европейски страни, в които производството на кожи от норки се покачва, вместо да намалява.
По думите им фактът, че този бизнес функционира извън рамките на българския закон и в пряко нарушение на европейски наредби, не изглежда да притеснява нито производителите, нито държавните институции.
Прозрачност за дейността на двете ферми липсва. Нито в аграрните доклади на МЗХ, нито в регистрите на БАБХ съществува публична информация за тях. Дори такава, която да даде представа за количеството отглеждани животни в момента. Нещо повече - в аграрните доклади този икономически отрасъл въобще не присъства. Ако амбициите на фермерите са се сбъднали и у нас вече действително се одират 400 000 норки годишно, то България следва да влезе в топ 10 на производителите на ценни кожи в Европа.
Припомняме, че на 19 юни с флашмоб "Г-н Борисов, помогнете ни" под прозорците на Министерския съвет от Националната гражданска инициатива за забраната добива на ценни кожи се събраха на протест.