На десет километра от Троян, непосредствено до Орешака, е разположен Троянският манастир "Успение Богородично".

За неговата ранна история няма достатъчно данни. По-голямата част от изследователите приемат, че е възникнал в началото на XVII век. Смята се, че негов основател е бил неизвестен монах-отшелник, който първоначално построил около р. Осъм малка дървена църква "Рождество Богородично".

Според историческите документи манастирът е бил първоначално основан през 1600 година и възобновен в периода 1830-1865 г. в сегашния си вид, припомня БГНЕС.

Най-забележителен архитектурен и културен паметник е главната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е построена в периода 1835-1837 година от майстор Константин от с. Пещера, Кюстендилско, на мястото на по-стара църква.

Църквата е кръстокуполна, масивна, строена от камък, с пояси от два реда тухли. Интериорът и екстериорът на църквата са изписани с фрески от Захари Зограф от Самоковската школа. Стенописите в църквата са една богата галерия на изкуството на Захари Зограф (1810-1853 г.).

Иконостасът, разположен в наоса на църквата, е изрязан през 1839 г. и е образец на Тревненската резбарска школа. Църквата е обявена за паметник на културата.

По подобие и на други български манастири, този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича "Св. Богородица Троеручица". Иконата е пазена в манастира до XIII век, след което е пренесена в Сърбия. Върната е обратно в манастира през XVII век.

В църквата, непосредствено зад иконата на "Св. Богородица Троеручица", е гробът на патриарх Максим, който още приживе беше избрал Троянския манастир.