Президентът Румен Радев е бил един от първите, които днес почетоха жертвите на комунистическия режим. От пресцентъра на държавния глава разпространиха две снимки, на които президентът е сам, навел глава пред Паметника в София.

Церемонията, организирана от инициативата "Бъдеще с памет", бе предвидена за 11 ч. и тя бе ръководена от Горан Благоев. На нея присъстваха председателят на Народното събрание Никола Минчев, президентът Росен Плевнелиев (2012-2017 г.), лидерът на БЗНС Николай Ненчев, председателят на БДФ Жаклин Толева, председателят на КОД Петър Москов, заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов, представители на СДС, "Републиканци за България", граждански формации.

Пред паметника застанаха и представителите на "Демократична България". Съпредседателите Христо Иванов и Атанас Атанасов бяха начело на делегацията на столичните демократи, които поднесоха венци и цветя.

В навечерието на 1 февруари общинският съветник от ВМРО Михаил Петров внесе в Столичния общински съвет предложение за поставяне на камери за наблюдение в района пред Националния дворец на културата, където са разположени плочите с имената на убитите от режима. Причината са зачестилите посегателства над паметната стена, която системно е драскана, облепяна със стикери и заливана с боя.

За поругаване на паметната плоча съобщи и преди време лидерът на БЗНС Николай Ненчев.

В декларация от инициативата "Бъдеще с памет" на днешния ден настояха за прилагане на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

Те предлагат в сградата на парламента на видно място да бъдат поставени паметни плочи с имената на всички избити депутати от т.нар. "Народен съд" и с текст, указващ кой и защо е унищожил политическият елит на нацията ни.

Инициативата настоява за очертаване на ясни граници на националния интерес. "Категорично осъждаме злоупотребата с плурализма в обществото и превръщането на обществените медии в рупор на хибридната война срещу България", пишат от инициативата.

Внесоха в Конгреса закон за изучаване на престъпленията на комунизма

Внесоха в Конгреса закон за изучаване на престъпленията на комунизма

Да са запознати с опасностите, които носят тоталитарните идеологии...

Припомняме, денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим е определен по инициатива на президентите Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

На 1 февруари 1945 г. т.нар. Народен съд произнася най-много смъртни присъди в историята на България. Екзекуциите започват още същия ден през нощта. Държавници, политици, военни и интелектуалци са избити до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, и заровени в масов гроб.

Сред жертвите са братът на цар Борис III - княз Кирил Преславски, регентите на малолетния цар Симеон - световноизвестният учен проф. Богдан Филов, и ген. Никола Михов, министрите в двата кабинета на Богдан Филов, както и министрите в правителствата на Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев, депутати, военни и др.

Общо избитите от Народния съд в България са над 2730 души, с което страната ни се нарежда на първо място в света по смъртни присъди, произнесени "заради" избухването на Втората световна война /1939-1945 г./.

Жертвите на комунистическа власт не се ограничават само с избитите на 1 февруари 1945 г. Избиването на българския елит започва още с момента на преврата на 9 септември 1944 г. като според различни оценки жертвите само в първите няколко дни достигат няколко хиляди души. По-късно Народният съд ще осъди вече избитите, за да легализира отнемането на тяхната чест и имущество.