Тошо Пейков: По-образованите опълченци са търсили свободата

По-образованите опълченци са търсили наистина свободата, европейската култура, - това което го е нямало в Османската империя. Хората като Никола Корчев - един от най-известните опълченци, биват потъпкани.
Това каза пред БНР главният секретар на движение "Оборище" и автор на фотоалбума "Епопея за незабравимите български опълченци" Тошо Пейков.

Трибагреникът се издигна над Паметника на Незнайния воин

По повод 141 години от Освобождението на България

Опълченецът Никола Корчев се жени за най-красивата мома в своето село. Турците й посягат. Корчев реже главите на двама от тях и бяга в Цариград. Там завършва курсове за машинист. Качва Апостола на Свободата - Васил Левски в локомотива. Някой го предава и той бяга към Ловеч. В Ловеч той става опълченец в 3-та дружина, в 3-та рота, която е носител на Самарското знаме", разказа Пейков историята на един от опълченците.

Според бившия служебен министър на културата проф. Петър Стоянович българската държава няма национална политика да опазва своята памет.

Той се аргументира с липсата на признание от младата българска държава към опълченците приживе, изразено и в неудовлетворени "прошения за пенсии".

"Не знам дали трябва да генерализираме това отношение като отношение на държавата към определена прослойка от българските поборници", каза проф. Стоянович, който сега е в Института за исторически изследвания на БАН.

Плевнелиев: Духът на опълченците е жив, българинът ще се изправи и в най-голямата криза

На тържествена проверка в Габрово президентът и върховен главнокомандващ на българската армия Росен Плевнелиев прие почетния строй...

По думите му по-голямата част от тези прошения (за пенсии) са били удовлетворени. Има си законодателство, свързано с това нещо, естествено като при всеки закон и нормативен акт, някъде нещата се пропукват поради недоглеждане, други - поради лични страсти. Това го има навсякъде, защо по онова време да бъде изключено, обясни професорът.

Относно търга, на който бе закупен оригиналния портрет на княз Александър Батенберг, който е начело на Княжество България от 26 юни 1879 до 26 август 1886 година, проф. Петър Стоянович обясни разходът на Министерство на културата като: "пренебрежимо малък".

Един от дарителите на повечето музеи в страната - Румен Манов отбеляза, че българите нямаме културата за приоритет. Другата лоша черта, която имаме, освен че не сме екипни играчи, като че ли много малко се отделя за култура, не е приоритет културата.

"Да, хубаво е да имаме пътища, но няма да учудим света със стъкло, метал и желязо. Ще ги зарадваме, ще ги възхитим с нашата природа, с нашия фолклор, с нашата бойна слава, с нашата история, с нашите обичаи - неща, които не са съвсем приоритет и това е една част от моята дейност", каза Манов.new