Изоставени съоръжения в реките в цялата страна създават риск от наводнения. Това съобщават от WWF България.
От екоорганизацията обясняват, че в цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост, но потенциално опасни речни бариери и корекции на реките, повечето от тях изградени преди 1989 г.
Те варират от малки съоръжения като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки водноелектрически централи.
Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, така и местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм, посочва WWF.
Само по поречието на Лом са идентифицира над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора, като създават риск от наводнения и намаляват качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство.
Идентифицираните бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две защитени зони от Натура 2000 (защитени зони "Река Лом" и "Западна Стара планина и Предбалкан") и в защитена местност "Река Лом". Съществуването им възпрепятства миграцията на защитени от закона рибни популации - като големия щипок и малката кротушка - и противоречи на заложената от българските институции цел на поддържане на свързаност на местообитанието на тези и други видове, сочи новото проучване на WWF, изготвено в рамките на проект за възстановяване на река Лом, финансиран по програма Open Rivers (Свободни реки).
Диана Бакалова, старши експерт "Водни политики" във WWF, коментира, че голяма част от бариерите по Лом не изпълняват първоначалните си функции, а на места дори влошават проводимостта на реката и увеличават риска от наводнения.
"Премахването им - започвайки от устията към по-горните участъци - би имало бърз и осезаем положителен ефект върху биоразнообразието. По този начин ще се възстанови връзката с Дунав и ще се създадат условия за стабилност на рибните популации в цялото течение на реката", по думите на Бакалова.
USD
CHF
EUR
GBP