Европейската комисия (представи през декември пакет от законодателни инициативи (Омнибус за околната среда и Пакет за енергийните мрежи), обявени като мерки за намаляване на административната тежест и повишаване на конкурентоспособността. На практика обаче предложенията водят до сериозно отслабване на ключови екологични стандарти, изграждани с десетилетия, и поставят под риск чистотата на въздуха и водите, биоразнообразието и общественото здраве. За това предупреждават от WWF.
Организацията призовава гражданите да поискат защита на природата, като се включат в петицията Hands OFF Nature, а българските представители в Европейския съвет и Европейския парламент да се противопоставят на вълната на дерегулация. Подчертава се, че промените не са само технически, а са част от по-широка тенденция на дерегулация. Тя включва отслабване на защитата срещу обезлесяването (в Регламента за обезлесяването), срещу химикалите и пестицидите (през омнибуса за безопасността на храните и фуражите), преглед на Рамковата директива за водите през второто тримесечие на 2026 г. и "стрес тест" директивите за местообитанията и птиците. ЕК аргументира тези мерки с нуждата от икономии за бизнеса, без да представя оценка на въздействието или да отчита реалната цена на замърсяването и екологичните щети. По данни на самата ЕК обаче лошото прилагане на екологичното законодателство, както и неприлагането му, вече струва на ЕС около 180 млрд. евро годишно.
WWF предупреждава, че пакетът за енергийните мрежи допълнително задълбочава проблема, като променя изцяло правилата за одобряване на енергийни проекти. Предложенията създават правна несигурност, ограничават правото на държавите членки да определят националните си приоритети в областта на възобновяемата енергия и позволяват заобикаляне на екологични гаранции. Това излага на риск чувствителни зони като "Натура 2000" и свободно течащите реки, и увеличава вероятността от конфликти с местните общности. Организацията намира за особено тревожно предложението за нов регламент за ускоряване на екологичните оценки. Макар формално да не променя природозащитните директиви, той на практика засяга начина на тяхното тълкуване и прилагане, което противоречи на договора за функциониране на ЕС, според който само Съдът на ЕС има право да тълкува директивите.
Натискът за по-кратки срокове допълнително би натоварил институции с ограничен капацитет, включително българското министерство на околната среда и водите, и би увеличил риска от формални и некачествени оценки. WWF припомня, че само преди година експертите на МОСВ протестираха с искане за адекватно заплащане и увеличаване на персонала. "Екологичното законодателство не цели да спира развитието, а да гарантира, че инвестициите не застрашават природата и здравето на хората. Но пренебрегването на близо 200 000 граждански становища, изпратени до Комисията в рамките на обществените консултации през 2025 г. за представяне на доказателства по въпросите на околната среда, подкопава доверието ни в умението на ЕС да защитава интересите на гражданите", обясни Катерина Раковска, старши експерт "Политики биоразнообразие" във WWF.
Посочва се, че за България отслабването на правилата означава риск от повторение на вече познати случаи, в които законът е приложен зле - като изграждането на ветрогенератори в района на Калиакра, на един от най-важните миграционни пътища на птиците в Европа.
През 2016 г. това доведе до осъдителна присъда за България в Съда на ЕС. Едно отслабване на директивата за водите пък би довело до удължаване на сроковете, в които страната ни е длъжна да постигне добро екологично състояние; например сроковете за премахване на замърсители или на вредни и опасни речни прегради биха се удължили. Би било по-лесно и изпълнението на проекти за минни дейности без нужните гаранции за качество на водите. От WWF посочват, че подобни опасения имат и сега хората в района на Своге и Брезник.
USD
CHF
EUR
GBP
