Българският културен клуб – Скопие призовава гражданите на Македония и младото поколение да бъдат запознати с истинската история за военните действия против немските окупаторски войски на територията на страната.
Във връзка със 70-годишнината от края на Втората световна война в Европа в Струмица се организирана кръгла маса.
В продължение на всички следвоенни години, сред македонската общественост се насажда илюзорното убеждение, че единствени освободители на страната са маршал Йосип Броз Тито и неговите югославски партизани. В началото на 21-век такова примитивна пропаганда е тотално неприемлива като напълно неотговаряща на историческата истина и израз на неуважение към приноса на свободолюбивите народи на антихитлеристката коалиция, които отдават многобройни свидни жертви по бойните полета на Европа и Балканите, се казва в позиция на клуба.
Подчертава се, че особена тема-табу в Македония е участието на България в бойните действия на страната на антихитлеристката коалиция и решаващата роля на българската армия за разгрома на войските на Третия райх във Вардарска Македония.
Както е известно, в резултат на Страцинско-Кумановската и Брегалнишко–Струмишката (провеждани паралелно с Нишката и Косовската) операции, през октомври и ноември 1944г. доблестните Първа и Четвърта български армии, воюващи в състава на 3-ти Украински фронт, изтласкват силите на Вермахта с цената на хиляди скъпи жертви и на 13 и 14 ноември победоносно влизат в Скопие – днешната столица на Македония, припомнят от българския културен клуб.
Отбелязва се, че до този момент на цялата територия на Македония няма нито един паметник, паметен знак или мемориално място, което да увековечи подвига на геройски загиналите български войници и офицери. Вместо това, сред населението продължава да се насажда представата за „бугарскиот фашистички окупатор“ и българите като фашисти по природа – анахроничен акт на целенасочено насаждане на омраза.
В тази връзка БККС призовава държавните институции и обществеността в Македония и България да предприемат съвместни действия за изграждане на паметник и паметни знаци, отбелязващи местата на бойните действия на Българската армия срещу Третия райх!
БККС предлага на първо време такива паметници да бъдат поставени в Скопие и Стражин-Страцин, тъй като това би представлявало недвусмислен жест и искрено доказателство за подобряване на добросъседските отношения между двете страни, посредством които младите поколения ще се възпитават в дух на дружба и приятелство, а ветерани и роднини ще имат възможност да поставят цвете в памет на техните загинали другари и близки.
USD
CHF
EUR
GBP
ce
на 20.12.2015 в 11:03:03 #11Изводът е: Когато историята се чете от не българи е вингаи анти българска, дали ще са комунисти или евро интегратори, разликата е фиктивна
hmmm
на 20.12.2015 в 01:56:22 #10На 6 септември Българското правителство взима решение да обяви война на Германия, считано от 8 септември. Целта е в този срок да се прегрупират българските войски в Македония и Източна Сърбия за да не позволят на германците да атакуват София с цел преврат. На 6-ти септември 1944 г. в щаба на Пета българска армия е получена заповед всички окупационни части да се съберат до 9-ти септември в Прилеп и след това заедно да се изнесат към старите граници. По този начин Пета армия фактически трябва да не позволи на германците да настъпят към старите предели на България. Междувременно командващия генерал Александър Попдимитров сключва на 7-ми септември 1944 г. с германския щаб в Скопие споразумение за „символична" война на двете държави в Македония. Това негово действие изиграва двояка роля. Българските части са объркани и деморализирани и започват отстъплението си дезорганизирано и хаотично. Изтеглящите се от Гърция германски войски се изправят срещу разпокъсаните български части и ги вземат масово в плен. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли изцяло, а единствено 15-та дивизия оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България. Югославските партизани, независимо, че новата власт в София е обявило скъсването с хитлеристката коалиция, имат указание да се отнасят към българите като към вражеска сила, което и правят. Все пак в първите няколко дни след 9 септември 1944 г., български войски успяват да отблъснат настъпващите по направленията Кула-Видин и Кюстендил-София германски войски. Междувременно, България освобождава и централните части на Егейска Македония в края на август, но 7-ма пехотна дивизия прегражда направлението, водещо по долината на р. Струма. Там в средата на септември тя успешно отразява няколко ограничени нападения на германски войски. На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III-ти Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Мобилизирането на българската армия (преименувана на Българска народна армия) започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. Пред българската армия, като част от силите на съветския III-ти Украински фронт, се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Военната група възлиза на 10 дивизии, 8 бригади и други войскови сили. От 8 до 14 октомври 1944 г. българските войски провеждат настъпателната Нишка операция - разгромена е елитната VII СС дивизия и е овладян Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се провежда Страцинско-Кумановската операция - овладени са Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко–Струмишката операция, в резултат на която частите на Вермахта са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са овладени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. Навсякъде Югославските партизани имат указание да се отнасят към българите като към окупационни части, което те демонстративно изпълняват. Така под политическия натиск на югославските партизани след освобождението на Вардарска Македония и Поморавието Втора и Четвърта армии са принудени да се оттеглят обратно в старите предели на България, а само Първа българска армия е оставена на разрположение на Трети Украински фронт.
Mithrandir
на 19.12.2015 в 22:58:28 #9Моля? България е била съюзник на Хитлер! Какво освобождаване на Македония? Нюз, тази новина ваш дрогар (някой който се е дрогирал) ли я измисли или я преписахте от някъде? Ако е второто е редно да пишете от къде... би следвало да сте чували за авторски права.
dachi
на 19.12.2015 в 22:58:12 #8Българското управление във Вардарска и Егейска Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944) се отнася за управлението на новоприсъединените области към Царство България по време на участието на страната във Втората световна война. С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини - 2968 km2, Македония - 23807 km2, Беломорска Тракия - 12363 km2, остров Тасос - 443 km2 и остров Самотраки - 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.[1][2][3] -------------------------------------------------------------------------------------------------- И какво да и освобождаваме на Македония-тя била наша!!!
hmmm
на 19.12.2015 в 21:31:20 #7dachi за пореден път, ходи се прегледай, болен си. Няма по-голям идиот от този който нарича освобождението на Македония и борбата срещу хитлерофашизма безсмислени. Такива като теб са били съдени на трибунал.
dachi
на 19.12.2015 в 21:28:37 #6http://www.focus-news.net/opinion/2015/12/19/36060/zabraveni-stranitsi-ot-balgarskata-literatura-pak-li-shte-doydati-dimitar-ivanov.html
dachi
на 19.12.2015 в 21:07:51 #5Ама още по-интересно е защо тези пламенни комунисти мълчаха по времето на др.Т.Живков и не разказаха тази истина.А наистина пияните и въшливи съветски орди през 1944 г ни окупираха без да сме пратили срещу тях нито един войник и без да сме прекъсвали дипломатическите отношения.И не само ни окупираха,а ни натресоха омразния на всички нормални хора комунизъм,от който още не можем да се отървем.А после ни вкараха в една безмислена за нас война с Германия в която дадохме безмислени жертви,а после на мирните конференции бяхме на страната на победените.Без никакви териториални придобивки!
hmmm
на 19.12.2015 в 18:55:10 #4Още по-интересно е защо в 21 век не само се крие, но и се изопачава от новоизпечените "антикомунисти" и настоящи "евроатлантици" с примитивна пропаганда приносът на съветската армия ние да станем от хитлеристи освободители. Ама как, не, не може да бъде, как така лошата съветска армия, която според продажните марионетки ни е окупирала, е довела до преврат и до освобождаване на Македония. Ето защо!
psp_11
на 19.12.2015 в 18:19:28 #3До 9.1944 сме били окупатори (такава роля са ни отредили управляващите)... Няма как да станем освободители за няколко дни...
Е_С_ССР
на 19.12.2015 в 17:19:57 #2Не, щото бяхме от страната на победените от ВСВ, въпреки че накрая се присъединихме към "Съюзниците". Така историята се пише от победителите, а не от победените по принцип
504
на 19.12.2015 в 16:27:59 #1Защото сме минали като хуни!