ЦСКА смени треньора си, но това отдавна не е новина. Че Стойчо Младенов не е Алекс Фъргюсън или Жозе Моуриньо не е тайна за никого, че ЦСКА загуби една нарисувана титла в последния момент и отпадна позорно от Европа също е неоспорим факт. Въпросът обаче не е в качествата и вината на Младенов, а какво ще промени неговото освобождаване?

Нека се върнем малко назад във времето. В началото на 2012-а „Екзекутора на Ливърпул" бе приет на бял кон на „Армията", след като тандемът Пенев-Симонович глътна вода в Бургас. Стойчо не преобрази светкавично ЦСКА в игрови смисъл, но отборът започна да печели! Точките идваха една след друга в комплект по 3 - нещо, което липсваше при предшествениците му.

И тук идва тънкият момент. Когато Младенов пое ЦСКА никой в отбора не мислеше за титла. 2 месеца по-късно „червените" имаха преднина от 8 точки. Преднина, която в последствие не се оказа достатъчна. Всички пак говореха за резила на Младенов, но малко отбелязваха факта, че той върна ЦСКА там където му е мястото - в борбата за титлата. Да, загуби златото, но съживи отбора, което е много по-важно от поредния трофей.

През лятото хаосът в ЦСКА бе традиционно пълен. Идваха играчи на килограм, които след мач-два си тръгваха. Позорната загуба от отбора, имащ име на популярна българска вафла, преля чашата на търпение и Младенов развъртя метлата, като изгони дузина играчи. Стигна се дотам, че в някои срещи Стойчо дори не можеше да запълни групата на отбора, просто нямаше толкова играчи в първия състав (!!!). А щеше ли да изгони половин отбор, ако той го бе довел на „Армията"? Май някой друг имаше последната дума за провалената селекция, а не Младенов, който не спря да повтаря, че му трябват нови футболисти.

След трагичното начало на сезона, нещата в ЦСКА малко по-малко започнаха да си идват на мястото. До Стойчо застана друг доказан цесекар - Георги Илиев, дойде победата над Левски, която далеч не значи само 3 точки, както и успехът в Разград за Купата - малко късен, но пък сладък. В края на годината започнаха и трансферите - нападател, атакуващ полузащитник и бранител. И след нова година - нов треньор! Тотална липса на логика, нещо типично за ръководството на „червените" в последните години.

А какво точно ще промени заместникът на Стойчо? Нищо! Абсолютно нищо. Поне за 6 месеца ще има желязното алиби, че той не е правил селекцията, че това куца, че онова не е правилно, че ще има нужда от време да наложи вижданията си. Впрочем, нещо напълно нормално. Само че и поредният треньор на „червените" няма да получи време. Не го получи Радуканов (който бе освободен след 8 поредни победи, 1 равенство и 1 загуба), не го получи Младенов, няма да го получи и следващият. Просто в един момент на „Титан" ще им хрумне да покажат загриженост към отбора си и ще му сменят треньора. Не ги винете, те така разбират футбола. Те това могат, само това.

Отборът бил четвърти в класирането, не играел атрактивно. Е на какво отгоре да е първи, господа собственици? На трагичната селекция, или пък на факта, че ЦСКА като циркова трупа обикаля от стадион на стадион из България, за да домакинства. Или пък на това, че футболисти и треньори по няколко месеца не получават заплати? Но в същото време се искат успехи, титли, вярна публика и пълен стадион всеки мач. Можем да продължим до безкрайност с примерите, но няма смисъл. ЦСКА ще придобие отново смисъл, когато има нормално ръководство. Когато нещата се казват и се изпълняват, а не се обещават. Дотогава - кучетата ще си лаят, а керванът ще си върви, или по-скоро боксува. Защото път пред ЦСКА в момента няма, няма кой да го покаже.