Българска апаратура лети на борда на първия индийски космически кораб "Чандраян-1" до Луната, който беше изстрелян вчера.

 За да участва в мисията, Централната лаборатория за слънчево-земни въздействия(ЦЛСЗВ) към БАН е спечелила конкурс в конкуренция с 30 държави. Апаратът, наречен RADOM (RAdiationDOse Monitor) ще измерва космическата радиация.

Индийският лунен спътник наречен Чандраян 1 бе изведен в орбита вчера.
Това е първата лунна научна мисия на Индия, която е планирано да продължи 2 години.

На борда на спътника се намира комплекс от научна апаратура за изследване на лунната повърхност и окололунното пространство от 11 прибора.
6 от тях са създадени в индийската космическа агенция - ISRO, 2 в европейската космическа агенция - ЕКА(ESA), 2 в NASA и един в ЦЛСЗВ-БАН.

ЦЛСЗВ-БАН участва в научната програма на "Чандраян-1" с проект финансиран от БАН и Национален фонд научни изследвания на тема „Изследване на радиационното поле от галактически и слънчеви космически лъчи около Луната с цел оценка на риска за здравето на бъдещи космонавти".

Проектът се реализира в резултат от успешно спечелен международен конкурс, обявен от индийската космическа агенция ISRO през 2004 г., ЦЛСЗВ-БАН разработи за индийския спътник на Луната -"Чандраян-1 спектрометър за дозата космическа
радиация със съкратено име RADOM (RAdiation DOse Monitor).

Съвместно с френски, италиански и чешки учени ще се провежда обработката и анализа на данните.

Той е 256 канален спектрометър на погълнатата доза космическа радиация от серията прибори добила международно признание под названието „Люлин".

Приборът е с размери 110х40х20 мм и тегло 98 грама.
По време на 2 годишната експлоатация на "Чандраян-1" той ще характеризира количествено и качествено радиационното поле от галактически и слънчеви космически лъчи около Луната на височина 100 км.

Данните ще бъдат използвани и за оценка на радиационния риск за космонавтите при бъдещи експедиции и при колонизацията на Луната.

Серията от прибори с название „Люлин" се разработва в ЦЛСЗВ-БАН от 1986 г. във връзка с полета на втория български космонавт Ал. Александров.

Първият „Люлин" работи успешно на станцията „Мир" от 1988 до 1994 г. Следващият беше в състава на експеримента „Дозиметрично картографиране" на ESA и работи на американския лабораторен модул на Международната космическа станция (МКС) през 2001 г.

Сега на МКС работят 3 прибора от същата серия под названия „Люлин-МКС", „Люлин-5" и R3DE. Първите 2 са в руския сегмент на МКС, а R3DE е извън европейски модул „Колумб" в състава на платформата EuTEF.

R3DR е названието на нов прибор, които е предаден на ESA и ще бъде изпратен на станцията до края на месец ноември т.г.
Сега в ЦЛСЗВ-БАН се разработват още 3 нови космически експеримента от серията „Люлин".

„Люлин-Фобос" ще полети на руската междупланетна станция „Фобос-Грунд" до края на 2011 г.
„Люлин-С" ще участва в състава на експеримента „Скафандър" през 2009 г., когато един излязъл от употреба скафандър, напълнен с научни прибори за изследване на дозата космическа радиация ще бъде „изхвърлен" от МКС.

В продължение на половин година той бавно ще пада към земята, като по телеметрия ще предава научна информация, която ще се обработва и анализира включително от ученици и студенти.

 Р3Д-Б3 ще бъде в околоземна орбита за 1 месец през 2010 г. в състава на спътника БИОН М1.

Два други за американски спътник на земята и италиански спътник на Луната са в процес на одобряване на предложенията.