Български учени от Института за космически изследвания към БАН представиха дозиметъра Люлин – МО, с който участват в съвместния европейско-руски проект за изследване на Марс.

Дозиметърът ще предостави първите данни за радиационния фон на 4-ти април, а до полунощ днес е критичният период за успешния старт на апаратурата, полетяла по-рано днес от космодрума Байконур. Тогава се очаква приемането на първия радиосигнал и дистанционна команда от изстреляния спътник.

Ръководител на проекта е проф. Йорданка Семкова, която представи и основните етапи, които предстоят до 2018 г. Пътуването на спътника до Марс ще продължи до октомври 2016 г.

Проектът ЕкзоМарс ("ExoMars") стартира с изстрелване на спътник TGO днес в 11:31 часа българско време. Той се реализира от Европейската космическа агенция и Руската държавна корпорация „Роскосмос” и освен спътника за научни изследвания - TGO, предвижда и изстрелване на десантен модул „Скиапарели” и марсоход.

След полета до Марс, ще последва отделяне на спътника от модула за научни изследвания. Очаква се научната фаза на проекта да започне през декември 2017 г.

Според научния ръководител проф. Семкова един от елементите, за които ще се получат по-подробни данни, е наличието на метан в атмосферата на Марс. Не, че такива данни не са получени от американския апарат, еквивалентен на „Люлин”, но все пак се очаква българските да са много по-прецизни, тъй като апаратът има възможност да открива една частица на трилион, освен това ще бъде направено много по-фино картографиране на повърхността на планетата и открития от американския марсоход „Кюриосити” лед.

Освен наличието на метан - един от показателите за биологична активност на планетата, апаратурата ще изследва и радиационния фон на Марс. Очаква се българските учени да са първи в осъществяването на измервания на радиационния фон, извън станцията през 2018 г. Засега се отчита, че пределно допустимата норма на радиация, се натрупва в човешкия организъм за 900 дни полет в космоса.

Българското участие в проекта "ЕкзоМарс" е в рамките на руското, тъй като България отскоро е член на Европейската космическа агенция.
Народното събрание е ратифицирало договора за членство и вече има възможност за кандидатстване с проекти.