Новото изследване е направено от Рой Бритън от Калифорнийския технологичен институт. Той извел резултата 98.5, посредством техника разботена от самия него преди десетилетия – като се измерва температурата, при която сходни ДНК на два вида се разпада, може да се установят различията в генетичния им материал.
Техниката обаче се оказала ограничена – тя отчита само специфичен тип различия, откривани при съпоставяне на отделните бази – аденин, тимин, цитозин и гуанин. Те се отбелязват всеки път, когато някоя от тях не съвпада със съответната от ДНК-веригата на другия вид.
Когато в Интернет били публикувани части от генетичния код на шимпанзето, Бритън имал възможност да сравни пет отрязъка от ДНК-веригата на шимпанзето със съответстващите им области у генетичния код на човека.
Предположението му за пропуските в старите измервания се оправдали. Сравнителният анализ на отделните аминобази дал отклонение от 1.4 процента. Но ДНК и на двата вида разкрили разлики у цели сектори от веригата, които стандартният анализ не взимал под внимание. Сравнението им добавило още около 4 на сто към генетичните различия. Оказало се, че разликите може да са разпределени равномерно в отделните райони на двата генома.
Резултатът засега се основава на анализа само на около милион ДНК-бази от общо 3-те милиарда, които изграждат генома на човека и шимпанзето.
Според Рой Бритън, ще е необходимо време докато разберем какво именно ни прави толкова различни от шимпанзето. За него разковничето се крие в отрязъците на ДНК, които контролират всички системи от гени.