Вкаменени останки на морско чудовище с глава на месояден динозавър и опашка, подобна на рул, бяха открити в аржентинския речен басейн Неукен в подножието на Андите. Изследователският екип е нарекъл свирепото влечуго Годзила.

Филмовото чудовище Годзила плашеше хората от Ню Йорк, а нашата Годзила е тероризирала обитателите на Тихия океан, каза водачката на експедицията Зулма Гаспарини от Аржентина. Наричаме го “чико мало” – лошото момче на океана.

Влечугото от сем. крокодили е било хищник, хранещ се с влечуги и други големи морски видове, населявали Тихия океан преди близо 135 милиона години.

Видът, познат от няколко дребни вкаменелости, ще оглави корицата на списание National Geographic за м. декември.
Уникалната находка ще бъде на корицата и на втория брой на National Geographic България, едновременно с всички световни издания на списанието.

Изследователският проект е частично финансиран от дружеството National Geographic.

Семейство Крокодили включва съвременните представители на вида, както и техните изчезнали братовчеди. Влечугото е един от последните членове на това семейство (Metriorhynchidae) и със сигурност е най-чудатото от всички морски крокодили, сподели Диего Пол от Университета в Охайо.
Никой не е очаквал да открие такива характеристики у морски крокодил.

При разкопки в богатия на вкаменелости пустинен район Неукен са открити непокътнат череп и части от гръбнака на Годзила, чието научно название е Dakosaurus andiniensis. Бил е открит и втори, по-зле запазен екземпляр.

Гаспарини, преподавател по палеозоология в аржентинския Национален университет “Де ла плата”, е начело на експедицията от 1996 г., чиито членове Серхио и Рафаел Кока намират черепа.

Анатомията на това животно наистина няма нищо общо с другите морски крокодили, развили се през юрската ера, казва Гаспарини.
Вместо дълга и тънка челюст, типична за повечето морски крокодили, намерената вкаменена челюст е много къса и високо изнесена. Вместо голям брой остри зъби, животното има голяма, мощна и назъбена захапка, подобно на тази при динозаврите.

Това е бил хищник на върха на хранителната верига, който вероятно е бил с дължина 3.65 метра и е използвал зъбите си, за да захапва и разкъсва плячката си, подобно на динозаврите и другите хищни влечуги, казва Пол.

Анатомията на дакозавъра не прилича по нищо на днешните земноводни крокодили. Вместо крака, животното има четири перкоподобни крайника, използвани главно за равновесие. Вертикално ориентираната опашка, подобна на рул, е служила за придвижване в морските води.

Дакозавърът вероятно често е излизал на повърхността, за да поема кислород, след което отново се е спускал в Тихия океан, който бил с дълбочина 200 метра и лишен от кислород в близост до дъното.

Дакозавърът бил само едно от “морските чудовища” обитавали световните океани преди 250-265 милиона години. Плитките морета и липсата на значими морски хищници открили нови възможности за голям брой влечуги от сушата, пише National Geographic.
Такива били плезиозавърът с дължина на шията 6 метра, както и огромните ихтиозаври, които достигали дължина от 21 метра.

Геологът Луис Спалети от аржентинския Национален университет е съавтор на проучването заедно с Гаспарини и Пол. Работата на Гаспарини се финансира от Националния съвет по научни и технически изследвания в Аржентина, а от 1989 г. и от National Geographic.