Луната вероятно е поне със 100 млн. години по-млада, отколкото се смяташе досега, предадоха информационните агенции с позоваване на списание Nature.

Тезата за по-късното формиране на естествения спътник на планетата ни е основана на изследвания на проби, донесени през 1972 г. с кораба „Аполо-16".

Според господстващата теория за произхода на Луната, тя е създадена от отломките на сблъсък между Земята и друга планета която вероятно е била с размерите на Марс. Първоначално лунната повърхност е била покрита с магма, с дълбочина стотици километри. С изстиването на магмата по-тежките вещества са се утаявали в дълбините, а леките са изплували на повърхността.

С изстиването и втвърдяването на магмата, от леките вещества се е образувала първоначалната кора на Луната. Такова вещество е железният анортозит (ferroan anorthosite - FAN). Определянето на възрастта на пробите от този минерал и дало  на учените отправна точка за определяне на възрастта на Луната. Досегашните опити да се определи колко стар е естественият ни спътник даваха различни, често противоречиви резултати.

Американски екип от учени, ръководен от Ларс Борг е изследвал проба от железен анортозит с тегло 1.8 килограма с помощта на нова изотопна методология. Лунният образец е част от сбирката на космическия център „Джонсън" на NASA.

Според изследователите,  пробата е кристализирала преди 4,36 милиарда години.

„Открихме, че образецът и почти със 100 милиона години по-млад, отколкото очаквахме." - коментира Джеймс Конъли, сътрудник на датския Музей за естествена история.

Досега се смяташе, че възрастта на Луната е приблизително колкото тази на Слънчевата система, която е формирана преди 4,56 милиарда години.

Възрастта на лунната проба, изследвана от екипа на Борг, се оказва близка до тази на най-древните земни скали - образци от циркон на 4.4 милиарда години, намерени в  Австралия,.

Това показва, че вероятно лунната и земната кора са се образували приблизително по едно и също време.

Същевременно авторите на изследването отбелязват, че необичайната възраст на лунния образец може ад се дължи не на формирането му в океан от магма, а на вулканично изригване. В този случай може да се окаже, че лунната кора не е резултат от изстиването на магмен океан, а на поредица от „магмени" събития.

Все пак, хипотезата за океана от магма е подкрепена от редица геологически и геохимически факти и за оборването й е необходимо да се съберат множество доказателства.