Причините за ребрандирането и реорганизацията на Google са в нейните корени. Тя възниква като продукт, а именно добре познатата ни търсачка. С годините, компанията започва да абсорбира редица бизнеси, от които голяма част са донякъде свързани с първоначалния продукт на компанията. Така на бял свят се появяват Google News, Google Videos (по-късно влят в YouTube), социалната мрежа Google+, най-популярната поща Gmail, както и стотици други.

През последните години, Google се фокусира върху затварянето на услуги, които не са сред най-популярните (според ръководството на компанията). Голяма част от затварянето на услугите бе свързано с интегрирането им в социалната мрежа Google+. През 2015 обаче става все по-ясно, че най-голямата търсачка за пореден път не успя да наложи конкурентен на Facebook продукт. Това доведе и до начало на обратния процес - дезинтеграция на някои продукти и обособяването им като отделни такива. Най-добрият пример е отделянето на Google Photos.

Паралелно с това, Google инвестира в редица други дейности, част от които отново имат косвена или донякъде пряка връзка с първичния продукт на компанията. Примери за това са операционните системи Android и ChromeOS, браузърът Chrome, устройствата Chromecast, както и редица други като Fiber, Nest, Calico, Wing. Компанията създаде и инвестиционни поделения като Google Ventures и Google Capital. Паралелно с това развойната дейност не е спирала, както в софтуерно отношение, така и в продукти като самоуправляващи се автомобили и Google Glass. Не бива да забравяме, че Google придоби и Motorola, най-вече заради патентите й, а по-късно продаде целия бизнес с мобилни телефони на Lenovo.

Всички тези дейности изграждат образа на компанията като изключително иновативна, но един от основните проблеми остава, че почти всички приходи идват от нещо твърде обикновено, а именно от реклама. Макар рекламните технологии на Google да са вероятно сред най-добрите в света, те генерират почти всички приходи в компанията, а по-голямата част от тях идват точно от реклами в търсачката на Google. През последните години компанията предприе и по-агресивна рекламна политика във видео сайта си YouTube. Някои специалисти от индустрията считат, че точно тази агресивна политика води и до увеличаване на потребителите, ползващи софтуер за блокиране на реклами.

И докато Google инвестира много средства в собствената си (неуспешна) социална мрежа, както и в редица странични проекти, през същото време, компанията агресивно налагаше собствените си продукти на водещи позиции при разнообразни търсения в търсачката. Европейската комисия обаче не изглежда никак щастлива от този факт и стартира производство за злоупотреба с господстващо пазарно положение. След като Google почти постигна споразумение с предишния еврокомисар Алмуня, то в крайна сметка пропадна след яростна съпротива от страна на германския еврокомисар Йотингер (тогава отговарящ за енергетиката). Последният е еврокомисар и в момента и отговаря за дигиталната икономика и общество. Йотингер, заедно с датския еврокомисар Маргрете Вестегер са в основата на текущото разследване срещу Google, както за доминиращото пазарно положение на интернет търсачката, така и за операционната система Android.

Изводът от бурното развитие на компанията през последните години, както и регулаторните проблеми в Европа в момента, вероятно са накарали Лари Пейдж и Сергей Брин да вземат решението бизнесът на Google да се раздели, като основният остава в Google Inc., а всички странични дейности се отделят като подразделения на новосформирана Alphabet Inc. Самият Google Inc. също ще бъде дъщерно дружество на Alphabet.

На фона на тази обстановка, ето и трите основни причини за това Google да стане Alphabet:

1. Реорганизацията ще позволи децентрализация на мениджмънта и повече оперативна свобода на досегашните вицепрезиденти, които отговарят за всяко едно звено. Самите Лари Пейдж и Сергей Брин ще се фокусират в много по-голяма степен с надзираването на цялата империя, отколкото да управляват директно всяка част от нея.

2. Ако Европейската комисия наистина стартира наказателна процедура, която според Bloomberg може да коства на Google 6 милиарда долара, то за компанията би било много по-лесно да откъсне части от себе си в отделни дружества, които обаче да продължат да бъдат под шапката на Alphabet, отколкото да направи подобни действия при сегашната си структура.

3. Според западни анализатори, промяната дава възможност и за по-лесни придобивания. След придобиването на YouTube, дълго време Google не бе сигурна дали трябва да затвори собствения си бранд Google Videos или придобития YouTube. Решението е известно на всички. Но ако вземем предвид все по-упоритите слухове за евентуално придобиване на Twitter от страна на Google, то подобна сделка би била много по-лесно осъществима от компания майка, каквато реално ще бъде Alphabet. Това ще позволи и по-лесното запазване на независимия бранд на Twitter или други сходни компании, които са обект на придобиване. А запазването на независимите продукти явно ще бъде приоритет, ако следваме логиката от отделянето на Google Photos от Google+.