Сушата опустоши посевите от семена в Канада, 80% от които Франция внася като суровина за производството на горчица.

Горчицата е стълб на френската гастрономия. Горчицата, третата най-консумирана подправка във Франция след солта и черния пипер, изчезна от супермаркетите. Жертва е също и на глобалното затопляне, коментира le monde.

Водещият производител в Европа и водещият световен износител на горчица, Франция внася 80% от своята суровина от Канада, където последната суша опустоши посевите от Brassica juncea и Brassica nigra, известни още като кафяв или черен синап. Местното производство в Бургундия също не е пощадено, а руско-украинската война лишава Франция от потенциалните й доставчици. Производителите обещават попълване на запасите за месец ноември, тъй като реколта 2022 е добра. Но с влошаващите се климатични промени недостигът вероятно ще се умножи.

Ами ако решението е в шкафовете на западноафриканските готвачи? От Нигер до Гвинея-Бисау, "африканската горчица" е добре позната. Произвежда се от семена на néré, подхранващо дърво от суданските и сахелските савани, известно още като лилава мимоза. Жълтата пулпа на плода му, сладка и въглехидратна, се използва като брашно, докато черните му семена се варят, ферментират и се продават под формата на кнедли с характерна силна миризма, или се сушат, пекат и счукват, за да се консумират на прах.

За разлика от френската горчица и нейните източни братовчеди, хрян и уасаби, soumbala не пари носа. Използва се главно като заместител на подправките в страни, където го няма, обяснява предприемачът и готвач от камерунски произход Натали Бриго Нгум. Особено популярна е в района на Сахел.