Требища в Североизточна Албания изглежда като призрачно село. Жителите на селото се опитват да се сдобият с български паспорти, за да си отворят вратата към ЕС. Това пише Франс прес в репортаж.

Арман Кадриу е с албанско име, но 12-годишното момче твърди, че се смята за българин.

"Не искам да стоя тук и да отглеждам крави. Искам да бъда футболист", каза той, облян в пот, докато рита топка на прашен път в селото в района Голо бърдо.

"В Англия с български паспорт е възможно", добави той, сменяйки на български, за да каже "довиждане".

България и Албания нямат обща граница. Албания не е член на ЕС. В страната се разглежда закон за малцинствата, но българите не са сред признатите етнически малцинства за разлика от гърците, македонците, сърбите и черногорците.

Но според Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която помага при издаването на български паспорти, от V век на територията на днешна Албания има български семейства и техните потомци са част от българската диаспора.

Няма конкретна статистика, но български организации в Албания са изчислили, че в държавата има около 100 000 потомци.

Европейският парламент изглежда е съгласен: през февруари законодателният орган помоли Тирана да признае правата на хората с български етнос в Преспа, Голо бърдо и Гора, да бъдат защитени от закона и да бъдат пазени на практика.

Препоръката "дава нова надежда. Всеки ден най-малко 7 или 8 души питат как да се сдобият с българско гражданство", каза Хаджи Пирущи.

Той е председател на асоциацията "Просперитет на Голо бърдо", която издава сертификати за български произход на албанци и е призната от правителството в София.

Местният жител Тахир Мучина разкри, че в селото са живеели около 6 000 души, но повече от 2 500 са напуснали преди 4-5 години, след като са разбрали, че имат възможност да се облагодетелстват от българските паспорти.

В Албания средната заплата е около 340 евро. Въпреки че България е най-бедната страна в ЕС, жителите на селцето виждат страната към трамплин към Германия, Англия и други "обетовани земи".