АП: НАТО се завърна в зоната си на комфорт

НАТО се завръща в комфортната си зона. С нарастването на напрежението с Русия, най-голямата военна организация в света се фокусира върху сигурността: защита на територията на своите 30 страни членки. Това включва възпиране на всеки опит да се дестабилизират страни от източния фланг като Естония, Латвия, Литва и Полша, пише "Асошиейтед прес".

Членовете на водения от САЩ алианс имат различни интереси в отношенията си с Русия и в отношенията си с настоящия фокус на гнева на президента Владимир Путин - Украйна. Но НАТО не е разцепен от бизнес, политически и енергийни проблеми по същия начин, по който Европейският съюз. Не налага санкции.

Основана през 1949 г., Организацията на Северноатлантическия договор бе фокусирана върху Съветския съюз по време на Студената война и справянето с Москва е в нейната ДНК. Всъщност спорът с Русия за Украйна е почти облекчение след провала в Афганистан, който талибаните превзеха след напускането на НАТО миналата година.

НАТО взема решенията си единодушно и всяка страна има право на вето. Така че НАТО като организация няма да доставя оръжие на Украйна, въпреки че много от членовете му го правят, включително Съединените щати, Великобритания, Турция и балтийските страни.

Германия е най-голямата страна членка, която не изпраща нападателни оръжия, но не е сама и въпреки това Берлин предоставя несмъртоносно оборудване.

НАТО също няма да изпрати войски в Украйна, ако Русия нахлуе.

Член 5 от учредителния договор — ключовата клауза за взаимна отбрана — задължава всички страни членки да се притекат на помощ на друг член, чийто суверенитет или териториална цялост може да са застрашени.

Украйна обаче не е член, колкото и да би искала да бъде. Тя е допринесла за операциите и мисиите на НАТО в Босна и Херцеговина, Косово, Ирак, Афганистан и на други места, но това не е достатъчно, за да си гарантира защитата на щита на НАТО.

Независимо от настояването на Путин, че Украйна никога не трябва да става член на НАТО, членовете на алианса също не биха го допуснали в момента, не докато Русия държи Кримския полуостров и боевете продължават в източния регион на Донбас. Задълженията по член 5 биха могли да започнат война, ако това стане, тъй като Украйна вероятно ще настоява да се присъедини с непокътната си територия, включително Крим и Донбас.

Междувременно НАТО помага на Киев да реформира цялостно своя сектор за сигурност и отбрана.

Това, което НАТО ще направи, ако Путин пресече червената линия, е да засили отбраната на собствените си членове в балтийските страни, Полша и в района на Черно море, близо до България и Румъния. Що се отнася до тази червена линия, това не е ясно - може да е само кибератака или артилерийски удар срещу Украйна или тотална инвазия.

НАТО започна да засилва отбраната си в Североизточна Европа, след като Русия анексира Крим през 2014 г. Сега има около 5000 войници и оборудване, разположени там. Но също така планира да изпрати войски, самолети и военни кораби в Черноморския регион. Сред участващите са Франция, Холандия и Испания.

Пентагонът е поставил до 8500 американски войници в повишена готовност, така че те ще бъдат готови да се разположат, ако е необходимо, за да успокоят други съюзници в случай на атака. Тези войски ще бъдат присъединени към Силите за реагиране на НАТО, 20 000 души с компоненти на сухопътни, въздушни, морски сили и специални части.

Бързо разгръщащата се сухопътна бригада от около 5000 войници, управлявана понастоящем от Франция, вече е засилена. Германия, Полша, Португалия и Испания също допринасят, известна като Съвместната оперативна група с много висока готовност.

В опит да предотврати атака, НАТО разшири предложението за широкообхватни преговори с Москва. НАТО иска да подобри комуникациите, да проучи начини за избягване на военни инциденти, да създаде гражданска гореща линия за спешни случаи и да обсъди разполагането на ракети. Но отказва да спре приема на нови членове.

Със сигурност в последно време НАТО имаше своя дял със спорове. Сред тях са заплахата на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да не защитава съюзници с недостатъчни бюджети за отбрана; закупуването на руски системи за противоракетна отбрана от страна на Турция; Твърдението на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО страда от "мозъчна смърт"; и хаотичното изтегляне на САЩ от Афганистан след 18 години, което донесе победата на талибаните.

Но НАТО преодоля тези бури — както и големите спорове относно войната в Ирак или решението на Франция в миналото да напусне някои от структурите на НАТО и да принуди щаба да се премести в Белгия — чрез взаимната си отбранителна гаранция, че атака срещу един съюзник е атака срещу всички тях.

Не е ясно какво ще направи Путин с Украйна и кога. Това, което изглежда ясно, е, че НАТО със сигурност ще защити своите.

В Русия: Ракетно-ядрена криза е неизбежна без гаранции

НАТО и САЩ са готови да разположат ядрени оръжия в Европа, Азия и Тихия океан